Отприщен гроб

– Добре, но да не ходим в „Молтхаус“, там вече ще е претъпкано.

– Не искаш да обсъждаме тъмното минало на госпожа Удс някъде, където съседите ѝ биха ни чули?

– Наистина не искам – отговори Робин. – Това е малко градче.

– Стана ти мъчно за нея, нали?

Робин погледна отново към къщата на Кари Къртис Удс и каза:

– Просто не ми е комфортно да оставам тук. Искаш ли да си купим нещо и да ядем в колата? Можем да спрем, като излезем от Торнбъри.

– Добре, стига да има много храна.

– А, да – подхвърли Робин и включи двигателя. – Помня теорията ти как нищо изядено при пътуване с кола не добавя калории.

– Именно. Трябва да се възползваме максимално от такива възможности.

Те си купиха храна на главната улица, качиха се в ландроувъра и се отправиха към изхода от Торнбъри. След около пет минути Страйк каза:

– Тук става. Спри до онази църква.

Робин сви по Грийнхил Роуд и паркира до гробището.

– Взел си пайчета със свинско? – отбеляза тя като надникна в плика.

– Проблем ли е?

– Съвсем не. Само съжалявам, че поначало не взех бисквити.

Страйк изяде няколко щедри хапки от първия си пай, преди да заговори.

– И тъй: Кари.

– Да – кимна Робин, която ядеше сандвич със сирене. – Има нещо не наред там. Много не наред.

– Откъде искаш да започнем?

– От спалното помещение – отвърна Робин. – Беше силно разтревожена, като стана дума за това: излизането на Дайю през прозореца, факта, че е трябвало да има двама възрастни в стаята, специалните напитки. Докато, като стигна до удавянето…

– Да, това вече го описваше много гладко. Разбира се, тази история я е разправяла много пъти, тренирала я е…

Двамата седяха смълчани за кратко, после Страйк каза:

– „Предишната вечер“.

– Какво?

– Кевин Пърбрайт е написал на стената си „предишната вечер“.

– О, да. Защо са се случили всички тези неща предишната вечер?

– И знаеш ли кое още има нужда от обяснение? Това, че Рийни се е успал. Има нещо много съмнително. Как така Кари е знаела, че той няма да се появи?

– Може и на него да е дала специална напитка? Или специална храна?

– Добро хрумване – каза Страйк и извади бележника си.

– Но откъде е взела достатъчно количество да упои всички тези хора, когато никога не е пазарувала и не е имала достъп до пари в брой?

– Някой все трябва да пазарува, освен ако в Църквата сами не произвеждат тоалетна хартия и прах за пране – изтъкна Страйк. – Доставките по места не са били много популярни през деветдесет и пета.

– Вярно, но… О, почакай – възкликна Робин, внезапно споходена от идея. – Може да не е било нужно да купува опиата. Ами ако онова, което е използвала, е растяло там?

– Говориш за билки ли?

– Валерианът е сънотворно, нали?

– Имаш нужда от опит, като бъркаш отвара от растения.

– Така е – отвърна Робин, спомнила си кръвта по пода на банята и обрива на Лин.

Отново настана кратко мълчание, и двамата разсъждаваха.

– Кари също така доста настойчиво се оправдаваше, като каза, че Дайю не е слизала от вана при двамата различни закупчици – посочи Страйк.

– Може Дайю да не е искала да слезе. А и не е имало причина да го прави.

– Ами ако Кари е дала на Дайю от „специалната напитка“ във времето между махането за довиждане на групата с ранни задачи и отнасянето на Дайю до морето? Може Дайю да е била твърде сънлива да слезе от вана дори и да е искала.

– Значи мислиш, че Кари я е убила?

– А ти не мислиш ли?

Робин хапна още малко от сандвича си, преди да отговори.

– Не го виждам – каза накрая. – Не мога да си я представя да го направи.

Тя изчака за съгласие от Страйк, но такова не дойде.

– Вярваш ли, че жената, която току-що видяхме, е способна да държи детето под водата, докато умре? – попита го Робин. – Или да я завлече в дълбокото, като е знаела, че малката не може да плува?

– Според мен процентът хора, които могат да бъдат убедени да извършат ужасни деяния при удобни обстоятелства, е много по-голям, отколкото бихме искали да си мислим – отговори Страйк. – Знаеш ли го експеримента на Милграм?

– Да – кимна Робин. – Участниците са инструктирани да пускат все по-силен електрически ток към друг човек всеки път, когато той даде погрешен отговор. Шейсет и пет процента са продължили да въртят скалата, докато вече са подавали според тях опасно високо ниво на електричество.

– Именно – потвърди Страйк. – Шейсет и пет процента.

– Всички участници в този експеримент са били мъже.

– И ти не смяташ, че жените биха се подчинили?

– Просто изтъквам факт – отвърна Робин.

– Защото, ако не вярваш, че млади жени са способни да вършат зверства, ще ти припомня Патриша Кренуинкъл, Сюзан Уоткинс и… както там са се наричали останалите.

– Кои? – попита Робин озадачена.