Отприщен гроб

– Ако си склонна да наминеш тази вечер, и аз имам нещо, което ще ти се стори интересно.

– Какво?

– Записите с разпитите на хората, които са те обвинили в тормоз над онова дете.

– О, боже мой!

– Излишно е да казвам, че не е редно да са у мен. Просто потърсих отплата за услуга.

Мисълта отново да види някого от Чапман Фарм, та дори на запис, накара Робин да настръхне за втори път в разстояние на десет минути.

– Добре – каза тя. – По кое време ще си бъдеш у дома?

– Някъде към осем вероятно. Имам много да наваксвам тук.

– Добре, чудесно, тогава ще се видим.

Тя затвори. Страйк, заключил от чутото, че отношенията между Робин и Мърфи не са претърпели упадък при раздялата, попита:

– Всичко наред ли е?

– Да – отговори Робин. – Райън е успял да се снабди със записи от разпитите на хората, които ме обвиняват, че съм тормозила Джейкъб.

– Аха, ясно.

На Страйк не само му стана неприятно, че Мърфи може да набави информация, недостъпна за него, но и че Мърфи бе в позиция да информира Робин и да ѝ помага, а той не.

Сега Робин се взираше напред през стъклото. Пулсът ѝ препускаше. Темата с тормоза над дете, която тя се бе опитала да изтика в дъното на съзнанието си, бе надвиснала над нея и блокираше августовското слънце.

Страйк подозираше какво минава през главата на Робин и каза:

– Доникъде няма да стигнат с това. Ще им се наложи да се откажат от обвиненията.

И откъде можеш да си сигурен?, помисли си Робин, но беше наясно, че Страйк няма вина за ситуацията ѝ, затова каза:

– Надявам се така да стане.

– Нещо друго да ти хрумва за Кари Къртис Удс? – попита Страйк в опит да я разсее.

– Ами… – Робин се помъчи да се съсредоточи. – Да всъщност. Странно, че Кари ме попита какво се е случило с Бека. Тя като че не си спомня никое от другите деца.

Страйк, който не бе регистрирал това на момента, каза:

– Да, сега, като го споменаваш… Припомни ми на колко години е била Бека, когато Дайю е умряла?

– На единайсет – отговори Робин. – Така че тя не е била в детското спално помещение в онази нощ. Твърде голяма е била. А и тази фраза: „Не беше шега, не беше на уж…“, дето я изтърси…

Двамата отново останаха смълчани, но този път мислите им се движеха паралелно.

– Според мен Кари знае или вярва, че Дайю е мъртва – каза Робин. – Не знам… може пък наистина да е било случайно удавяне?

– Две удавяния точно на едно и също място? Без тяло? При евентуално дрогиращи напитки? Бягство през прозореца?

Страйк си сложи колана.

– Не – отсече. – Дайю или е убита, или още е жива.

– Това са две много различни вероятности – посочи Робин.

– Да, знам, но ако докажем една от двете, Удавената пророчица – каламбурът ми е преднамерен – умира във водата.

99

Тази линия представлява злото, което

трябва да бъде изкоренено.

„Идзин“, или „Книга на промените“

Робин пристигна в апартамента на Мърфи в Уанстед в осем и десет същата вечер. Също като нейния апартамент и този на Мърфи бе евтино обзаведен, с една спалня и неудовлетворителни съседи, в този случай отдолу, не на горния етаж. Беше в по-стара и по-малка жилищна сграда от тази на Робин, само със стълби, без асансьор.

Робин изкачи познатите два етажа, понесла малката си пътна чанта с вещи за пренощуване, бутилка вино, за която реши, че ще ѝ е нужна, предвид че централното забавление за вечерта щеше да е гледане на видеозаписи на интервюта с хора, обвиняващи я в тормоз на дете. Силно се надяваше миризмата на къри да идва от апартамента на Мърфи, защото жадуваше за сготвено ядене след ден, прекаран на сандвичи и фъстъци.

– О, прекрасно – въздъхна, когато Мърфи отвори вратата и тя видя кутиите с храна за вкъщи, поставени на масата.

– За мен или за храната беше това? – попита Мърфи и се наведе да я целуне.

– За теб, че си взел храната.

Когато в началото започнаха да излизат заедно, на Робин интериорът в апартамента на Мърфи ѝ се бе видял откровено депресиращ, защото с изключение на това, че нямаше кашони и дрехите му бяха окачени в гардероба, имаше вид, сякаш току-що се е нанесъл. Разбира се, апартаментът на Страйк беше същият, в смисъл че нямаше никаква украса с изключение на снимките на племенниците му, които Луси не пропускаше да му изпраща и които се обновяваха всяка година. Обстоятелството обаче, че Страйк живееше в мансарда, придаваше на жилището му известна атмосфера, каквато напълно липсваше в безличния дом на Мърфи. След едно-две посещения в апартамента на Робин Мърфи бе коментирал гласно с елемент на изненада каква промяна внасяха снимките и цветята в дадено пространство, с което разсмя Робин. Тя обаче не бе направила и най-малък опит да промени жилището на Мърфи: без възглавнички и плакати като подарък, без полезни предложения. Знаеше, че такива неща може да се интерпретират като собственическа заявка за намерения, а при всичките му недостатъци собственият ѝ апартамент ѝ бе мил заради независимостта, която ѝ предоставяше.