Отприщен гроб

– Добре – промърмори колебливо Мърфи. – Да прехвърлим напред, за да видим онова за Чери, а другото да го зарежем.

– Добре – съгласи се Робин и се облегна с готов бележник. – Извинявай – добави и отново избърса очите си. – Не знам какво ми става.

– Става ти това, че си избягала от секта.

Но Робин не можеше да обясни докрай на Мърфи какво изпитваше, като гледаше тези отявлени лъжи да прикриват ужасното занемаряване на децата, като слушаше измислената история за сексуален тормоз, когато единствено се бе опитала да се погрижи за умиращо дете и да го спаси. Пропастта между това какво наистина представляваше УХЦ и какви се изкарваха никога не е била по натрапчиво очевидна за нея. Част от съществото ѝ искаше да се разкрещи и да метне лаптопа на Мърфи през стаята, но вместо това тя щракна химикалката си и зачака.

Мърфи прехвърли напред на бърз ход и заедно гледаха как Бека жестикулира, кима и поклаща глава при удвоена скорост.

– Много избързах – промърмори Мърфи. – Тя си отмята косата от лицето, преди да…

Той върна назад и накрая натисна бутона за старт.

– …друга жена с фалшиво име? – прозвучаха думите на жената полицай.

– О… – Бека отметна косата си от лицето. – Да. Споменах я, защото тя бе истински инструмент на божественото.

Робин усети едва сдържания импулс на полицаите да се спогледат. Мъжът леко се прокашля.

– Какво имате предвид с това?

– Чери беше пратеник на Благословената Божественост, пратена да отведе Дайю, нашата пророчица, в морето. Чери сподели с мен своето предопределение…

Робин започна да пише в бележника си.

– …а аз ѝ се доверих и съм имала право. Онова, което изглеждаше нередно, се оказа правилно, разбирате ли? Папа Джей ще потвърди всичко, което казвам. – Бека продължи със същия сериозен и разумен тон, който бе използвала през цялото време. – Аз съм чист дух, което означава, че разбирам как онова, което изглежда дяволско дело, може да е божествено и обратното…

– Виждаш ли за какво… – понечи да каже Мърфи, но Робин му изшътка, заслушана напрегнато.

– Чери дойде, изпълни своето предопределение и после ни напусна.

– Искате да кажете, че е умряла? – попита мъжът полицай.

– Смърт няма в смисъла, който материалистичният свят влага в тази дума – усмихна се Бека. – Не, тя напусна фермата. Вярвам, че един ден ще се върне при нас и ще доведе със себе си своите момиченца. – Бека се засмя леко. – Знам, че на вас ви звучи странно, но е в реда на нещата. Папа Джей винаги е казвал…

– „Предпочитам откровен скептик пред сто, които вярват, че познават Бог, но в действителност се опияняват от собствената си набожност“ – рецитира думите Робин в един глас с Бека.

– Опитвам се да обясня – продължи Бека от екрана, – че моята лична връзка с Удавената пророчица и връзката ми с божествения съд, който е страдал без вина, означава как бях напълно готова да чуя обяснението на Роуина за случилото се. Щях да проявя разбиране и състрадание… но тя не остана, за да обясни. – Усмивката на Бека помръкна. – Избяга, а отвън край фермата я чакал мъж с кола. Прибрал я и заминали. Та ми е трудно да повярвам, че тя и този мъж не са крояли заедно някакъв заговор. Дали не са се надявали да похитят дете? Дали тя не се е опитвала да прави снимки на голи деца, които да праща на този мъж?

– Нататък бърбори колко било подозрително, че си избягала след станалото – каза Мърфи и спря записа. – Добре ли си?

– Да – отвърна Робин и посегна към виното си. Изпи половината чаша, преди да допълни: – Предполагам, че просто преживях шок.

– Естествено е, да те обвиняват в…

– Не, не заради това… Току-що осъзнах, че тя вярва… Вярва във всичко това и искрено се смята за добър човек.

– Е, ами нищо чудно, това е то култът – каза Мърфи.

Той затвори лаптопа.

– Яж си кърито.

Но Робин бе вперила поглед в бележките си.

– Добре. Само че първо трябва да се обадя на Страйк.

100

Деветка на втора позиция:

В полето се появява дракон.

„Идзин“, или „Книга на промените“

Страйк вървеше бавно по Чаринг Крос Роуд откъм Чайнатаун, където бе имал самотна вечеря в ресторант на Уордър Стрийт. Като гледаше към притъмняващата улица, докато хапваше нудли по сингапурски, забеляза двама души в сини анцузи, потънали в разговор, да завиват към Рупърт Корт. Не можеше да различи лицата им, но бе достатъчно зле настроен да се надява, че се притесняват по повод частния детектив, прекарал четири месеца под прикритие в скъпоценната им ферма.

Налегна го позната бегла депресия, докато се връщаше към офиса си. Мисълта, че сега Робин беше в апартамента на Мърфи и гледаше записите от разпитите, му създаваше унило настроение. Мрачно дърпаше от вейп устройството си, докато покрай него минаваше трафикът, и призна пред себе си, че се бе надявал Робин да му позвъни, след като изгледаше материалите. То се знае, сега Мърфи бе насреща за насърчение и подкрепа…

Телефонът му зазвъня. Той го извади от джоба си, видя номера на Робин и отговори.

– Можеш ли да говориш? – попита тя.

– Да, правя го от години.

– Много смешно. Зает ли си?

– Не. Слушам те.