Отприщен гроб

Минаха още две-три минути, достатъчно дълго време скритият натрапник да чуе вратата към улицата да се затваря. Промъкна се от скривалището си, застана отново пред вратата и я съзерцава в продължение на цяла минута, преди да замахне с всичка сила с пистолета в ръцете си и да фрасне панела с дръжката му. Стъклото остана невредимо.

Човекът с маската пъхна пистолета в якето си, тръгна надолу по стълбите и се изгуби от поглед.

Страйк превъртя записа, за да извади кадри, които да проучи внимателно, като прегледа всяка секунда от филма. Невъзможно бе да се каже дали пистолетът е истински поради слабото осветление на площадката и факта, че от него не бе стреляно, но дори и така Страйк бе наясно, че трябва да отнесе записа в полицията. Докато гледаше материала повторно, видя, че човекът се държи застрашително дори извън факта, че опитваше влизане с взлом. Внимателното оглеждане на стълбите зад него и нагоре, прокрадващите се движения, бързото прикриване при опасността да бъде видян: всичко това предполагаше някой, който не е новак в тези неща.

Мобилният му телефон зазвъня. Той го взе и отговори с очи още вперени в екрана.

– Ало?

– Вие ли сте Корморан Страйк? – попита плътен и задъхан мъжки глас.

– Да. Кой се обажда?

– Какво сте направили с жена ми?

Страйк отдели поглед от компютърния екран и попита:

– Кой се обажда?

– Какво сте направили с жена ми? – ревна мъжът толкова силно, че на Страйк му се наложи да отдалечи телефона от ухото си. На фона чуваше женски глас да повтаря: „Господин Удс… господин Удс, успокойте се…“ и звуци от детски плач.

– Не знам за какво говорите – отвърна Страйк, но част от съзнанието му бе наясно и по-лошо усещане от онова, което изпита при съобщението на Бижу, че е бременна, вкамени вътрешностите му.

– Жена ми… жена ми…

Мъжът крещеше и плачеше едновременно.

– Господин Удс – прозвуча женският глас вече по-силно, – дайте ми телефона. Ние ще се погрижим за това. Дайте ми телефона. Дъщерите ви имат нужда от вас, господин Удс.

Страйк чу шум как телефонът бива предаван в други ръце. В ухото му заговори жена с бристолски изговор; той отгатваше, че жената върви.

– Аз съм полицай Хедър Уотърс, господин Страйк. Мислим, че днес сте посетили госпожа Кари Удс. Намерихме визитката ви тук.

– Посетих я, да – потвърди Страйк.

– Може ли да узная с каква цел?

– Какво се е случило? – попита Страйк.

– Може ли да ми кажете за какво разговаряхте с госпожа Удс, господин…?

– Какво се е случило?!

Той чу врата да се затваря. Фоновият шум изчезна.

– Госпожа Удс се е обесила – изрече гласът. – Съпругът ѝ е намерил тялото ѝ в гаража тази вечер, като се върнал у дома от работа.

Осма част

Гуай/Пробив

Човек трябва решително да оповести въпроса в двора на владетеля.

И е задължително

да бъде съобщен искрено.

Опасност.

„Идзин“, или „Книга на промените“

101

Деветка на трета позиция:

Осъзнаване за опасност,

която неумолимо приближава.

Всекидневно упражнявайте

управляване на колесница и въоръжена отбрана.

„Идзин“, или „Книга на промените“

Робин прие много тежко новината за смъртта на Кари, която Страйк ѝ съобщи по телефона. На следващия ден двамата детективи бяха разпитвани поотделно от полицията. Интервюто на Страйк, при което той показа на полицаите и материала с маскирания човек, бе в късния следобед.

През следващите двайсет и четири часа Страйк и Робин почти не се видяха. Страйк бе възложил на съдружничката си задачата да се свърже с децата на Уолтър Фърнсби и тези на Марион Хъксли, за да провери имат ли желание да говорят за ангажирането на родителите си с УХЦ и да приказва с всеки, който е готов да го направи. Целта му бе да е заета, но той настоя тя да го направи от дома си, защото не искаше Робин да се натъкне на някого от членовете на Църквата в близост до офиса. Междувременно сам се зае с новия им клиент, след като се бяха освободили от случая с двамата Франк: поредната съпруга, подозираща богатия си мъж в изневяра.

Страйк организира среща на целия екип без Шах, който в четвъртък беше в Норич и държеше под око Емили Пърбрайт. Събраха се не в офиса, а в сутеренната зала с червен мокет на „Летящия кон“, която бяха използвали за предишното си съвещание с цел да избегнат Литълджон и която Страйк бе наел за два часа. Макар внимателното наблюдение на Денмарк Стрийт да не бе разкрило човек, държащ офиса под наблюдение, ключар, когото Страйк желаеше да безпокои възможно най-малко, в момента монтираше устойчива на шперц ключалка на вратата към улицата със съгласието на хазяина и на наемателя от втория етаж. Никой от двамата не знаеше кое е породило желанието на Страйк за по-голяма сигурност, но при положение че той поемаше разноските, не възразиха.