Отприщен гроб

Все пак тази вечер дневната не изглеждаше тъй гола, както обичайно. Не само че на странична масичка стояха трите саксии с растения на Робин, които тя му бе поверила, за да не умрат по време на престоя ѝ в Чапман Фарм, но и на стената имаше гравюра в рамка, а на масата сред кутийките, покрити с фолио, горяха свещи.

– Разкрасявал си тук – отбеляза тя.

– Харесва ли ти? – попита той.

– Това е карта – каза Робин, като се приближи да погледне картината.

– Древна карта.

– На Лондон.

– Но е древна. Което ѝ придава класа.

Робин се засмя и се обърна да погледне растенията си.

– Успял си да ги запазиш съвсем…

– Няма да те лъжа. Две от тях умряха. Купих други да ги заместя. Това – той посочи рододендрона, донесен ѝ от Страйк като подарък за новото жилище – се оказа инат и не се даде. Единствено то оцеля.

– Е, оценявам заместителите – каза Робин – и ти благодаря, че си спасил Филис.

– Нима всичките имат имена?

– Да, но няма да кръстя новите на умрелите. Някак зловещо е.

Сега тя забеляза, че лаптопът на Мърфи беше на масата до кърито и чиниите.

– Там ли са записите?

– Да – отвърна Мърфи.

– Ти гледа ли ги?

– Да. Искаш ли да вечеряме първо и после…?

– Не, предпочитам да се свърши с това – отговори Робин. – Можем да ги гледаме, докато ядем.

Така че седнаха заедно на масата. След като Мърфи ѝ сипа чаша вино, а тя си напълни чинията с пиле и ориз, той каза:

– Слушай, преди да го гледаме… онова, което говорят, са очевидни небивалици.

– Колкото и да ти е странно, вече го знам – подхвърли Робин в опит да прозвучи безгрижна.

– Не, имам предвид, повече от ясно е, че са небивалици – уточни Мърфи. – Никак не са убедителни, само една звучи, сякаш наистина си вярва, но пък тя забива в някаква абсурдна посока.

– Коя?

– Бека някоя си…

– Пърбрайт – каза Робин. Пулсът ѝ отново запрепуска. – Да, за Бека съм сигурна, че ще е убедителна.

– Просто говори по-естествено от другите. Ако не изтърсва това в края, звучи по-достоверно. Като го гледаме, сама ще разбереш какво имам предвид.

– Кой друг дава показания?

– По-възрастна жена на име Луиз и по-млада – Вивиън.

– Луиз е дала показания срещу мен?! – изрече побесняла Робин. – За Вивиън бих го разбрала, тя отчаяно копнее да стане духовна съпруга, но Луиз?

– Слушай, и при двете е, сякаш са наизустили сценарий. Не можах да се сдобия с кадри с детето, което те обвинява, моят контакт не пожела да ми ги даде. Не съм учуден, малкият е едва седемгодишен. И тези записи не е редно да са у мен. Но разбрах, че момчето се е държало, сякаш го е репетирало с някого.

– Добре – каза Робин и отпи голяма глътка вино. – Покажи ми Бека.

Мърфи кликна на папка, после на един от видеофайловете в нея и Робин видя полицейско помещение за разпити, гледано отгоре. Камерата бе поставена в ъгъл, близо до тавана. Едър и солиден на вид полицай се виждаше с гръб към камерата и плешивината му, подобна на тонзура, улавяше светлината.

– Мисля, че е един от онези, които ме интервюираха във „Фелбриг Лодж“ – каза Робин.

Мърфи натисна старта. Жена полицай въведе Бека в стаята и с жест я насочи към празен стол. Тъмната коса на Бека беше лъскава както винаги, млечнобялата ѝ кожа бе чиста, усмивката ѝ – почтителна и смирена. В чистия си син анцуг и ослепително бели маратонки приличаше на водачка в безобиден младежки лагер.

Мъжът полицай осведоми Бека, че интервюто се записва, и тя кимна. Той я попита за пълното ѝ име, а после колко дълго е живяла в Чапман Фарм.

– От осемгодишната си възраст – отговори Бека.

– И се грижите за децата, така ли?

– Не съм ангажирана директно в грижите за децата, но контролирам програмата ни за домашно обучение – каза Бека.

– О, я моля ти се – изръмжа Робин на екранната Бека. – Каква програма за домашно обучение? „Чистият дух знае, че приемането е по-важно от разбирането.“

– И какво включва контролът ви? – попита жената полицай.

– Да се поддържаме в съответствие с официалните…

– Пълни глупости – изрече гласно Робин. – Кога инспектори от материалистичния свят са влизали в Чапман Фарм?

Мърфи постави записа на пауза.

– Какво? – попита Робин.

– Ако говориш през нея, няма да чуеш какво казва – продума кротко Мърфи.

– Извинявай – смутено промърмори Робин. – Аз просто… трудно ми е пак да чувам измишльотините им. Тези деца изобщо не са обучавани, промиват им мозъците. Прощавай. Пусни го, ще си мълча.

Тя лапна къри, а Мърфи рестартира записа.

– …изисквания. Членове с умения в занаятите посещават курсове, след като предварително са проверени наклонностите и интересите им, разбира се. Имаме няколко напълно квалифицирани начални учители, но също и професор, който ги запознава с основни философски понятия, а много талантлив скулптор ги занимава с художествени проекти. – Бека се засмя малко смутено. – Те вероятно получават най-доброто начално образование в страната. Щастливци сме, че към нас се присъединяват умни и талантливи хора. Помня как миналата година се притеснявах, че малко изоставаме с обучението по математика, и ето че във фермата дойде аспирант със специалност математика, зае се с децата и ми каза, че е виждал по-слаби резултати на матури с повишена трудност.