Отприщен гроб

Сега Бека го наблюдаваше с лека усмивка, сякаш бе виждала много такива като него. В края на устата на доктор Джоу край белега му трепкаше мускулче. Джо Джаксън бе скръстил издължените си ръце и гледаше Страйк леко смръщен. Мадзу бе тъй неподвижна, че сякаш екранът бе замръзнал.

– Аз пръв ще призная, че не бих бил добър в онова, което вие вършите, Джонатан – каза Страйк. – Но вие явно мислите, че сте познавач в моята област.

– Това пък какво ще рече? – попита Уейс с озадачена усмивка.

– Наблюдавате офиса ни. Следите ни с кола.

– Корморан – изрече бавно Уейс, – нямам представа дали сам съзнавате, че си измисляте небивалици или не.

– Както казах – продължи Страйк, – всичко опира до отклоняването от основната специалност. Нямате равен да нацелвате хора, доволни да им бъдат отмъкнати всички материални блага или да ви робуват във фермата без заплащане, но далеч не ви бива толкова, ако не възразявате, че го казвам, да подбирате такива, дето да дебнат агенцията ни или да следят обектите си дискретно. Червен автомобил марка „Воксхол корса“ никак не е дискретен. Освен ако умишлено не сте целели да ви забележим, тук съм да ви кажа: силата ви не е в това. Не може да пратите случаен тип, дето е прецакал тазгодишната реколта с моркови, да виси пред офиса ми и да се взира в прозорците.

– Корморан, ние не ви наблюдаваме – усмихна се Уейс. – Ако тези неща действително се случват, трябва да сте засегнали човек, който е не тъй толерантен към дейностите ви, колкото нас. Ние избираме пътя на Буда…

– И куршумът през мозъка на Кевин Пърбрайт е изстрелян при отсъствие на гняв, така ли?

– Боя се, че нямам представа какви емоции е изпитвал Кевин, когато се е застрелял.

– Случайно да проявявате интерес кой уби брат ви? – обърна се Страйк към Бека.

– Вие може би не осъзнавате, господин Страйк, че Кевин страдаше от гузна съвест – мило изрече Бека. – Аз му простих за онова, което ми стори, но очевидно той не си е простил.

– Как избирате хората, които звънят по телефона? – Страйк отново гледаше Уейс. – Очевидно жена трябва да се престори на съпругата на Рийни, та властите да допуснат разговора, но кой говори, щом той вземе слушалката? Вие?

– Изобщо нямам идея за кого и за какво приказвате, Корморан – каза Уейс.

– За Джордан Рийни. Онзи, дето се успал, когато трябвало да кара зеленчуци в града, и удобно освободил място за Дайю отпред в пикапа. – С крайчеца на окото си Страйк видя усмивката да изчезва от лицето на Бека. – В момента е в затвора. Получил обаждане, след като аз разговарях с него, което очевидно е довело до опит за самоубийство.

– Всичко това звучи много потискащо и трагично, а също и неимоверно странно – каза Уейс, – но ви гарантирам, че не знам за никакви обаждания в никакъв затвор.

– Чери Гитинс я помните, разбира се.

– Няма как да я забравя – промълви Уейс.

– И защо така усърдно я следихте, след като си е тръгнала?

– Нищо подобно не сме правили.

Страйк отново се обърна към Бека и извлече известно удоволствие от внезапно появилата се у нея паника.

– Госпожица Пърбрайт знае, че Чери е имала дъщери. Казала го е пред полицията. По някаква причина е подала тази информация, без да ѝ я искат. Отклонила се е от сценария, като заговорила как нещо дяволско на пръв поглед може да се окаже божествено.

На някои жени изчервяването им отива, но Бека не беше от тях. Тя стана пурпурночервена. В краткото мълчание, което последва, Ноли Сиймур и Джо Джаксън обърнаха глави да погледнат Бека.

– Колко важни религиозни фигури бихте казали, че свършват на бесилката? – осведоми се Страйк. – На първо четене се сещам само за Юда.

– Чери не беше обесена – избъбри Бека и очите ѝ се стрелнаха към Уейс.

– В метафизичен смисъл ли го казвате? – поинтересува се Страйк. – Също както Дайю всъщност не се е удавила, а се е разтворила в чист дух, така ли?

– Папа Джей – обади се неочаквано Джаксън и се отдели от стената. – Чудя се дали има особен смисъл…

– Благодаря ти, Джо – каза Уейс тихо и Джаксън мигом се сви обратно на мястото си.

– Ето това обичам да виждам – изрече одобрително Страйк. – Военен тип дисциплина. Жалко, че не се простира до пехотинците.

Вратата зад Страйк се отвори. Той се обърна и видя Тайо – едър, с мазна коса, лице на плъх и в син анцуг на УХЦ, който се опъваше на шкембето му. При вида на Страйк се закова на място.

– Корморан е тук по моя покана, Тайо – съобщи Уейс с усмивка. – Ела при нас.

– Как е главата? – осведоми се Страйк, когато Тайо застана прав до Джаксън. – Размина ли се без шевове?

– Говорехме за Чери – отново се обърна Уейс към Страйк. – Всъщност… знам, че за вас ще е трудно да разберете… Бека е била напълно права в думите си: Чери изигра божествена роля, мъчна, но необходима, при възнасянето на Дайю като пророчица. Ако се е обесила, това също трябва да е изначално писано.

– О, значи ще окачите още една сламена фигура в храма, която да чествате?

– Виждам, че сте от онези, които се гордеят с незачитането си на ритуали, тайнства и религиозни норми – отново се усмихна Уейс. – Ще се моля за вас, Корморан. Искрено.