Отприщен гроб

– Вие не помните ли сандъка, в който бе заключена съдружничката ми, госпожице Пърбрайт?

Бека не даде признак, че го е чула.

– Впрочем госпожица Елакот само бизнес съдружник ли ви е, или нещо повече? – поинтересува се Уейс.

– Синовете ви не са ли тук? – попита Страйк, като се огледа. – Мернах отвън онзи, който прилича на питекантроп.

– Папа Джей – обади се тихо Бека. – Мадзу.

Тя нагласи лаптопа така, че Мадзу да вижда съпруга си, и за пръв път от трийсет години Страйк погледна лицето на момичето, което бе отвело сестра му от футболния мач във Форджман Фарм и я бе затворило с педофил. Седеше пред полици, отрупани с китайски статуетки. Дългата ѝ черна коса падаше като завеса от двете страни на лицето ѝ и подчертаваше бледия ѝ остър нос. Очите ѝ бяха в сянка.

– Това е Корморан Страйк, любов моя – съобщи Уейс, обръщайки се към лицето на екрана. – Съдружникът на нашата госпожица Елакот.

Мадзу не каза нищо.

– Е, Корморан, да говорим ли открито?

– Аз по никакъв друг начин не съм възнамерявал да говоря, но давайте.

Уейс се разсмя.

– Много добре. Не сте първият, нито ще сте последният, който разследва Универсалната хуманитарна църква. Мнозина са се опитвали да разкрият скандали, заговори и злоупотреби, но никой не е успял по простата причина, че ние сме точно това, за което се представяме: хора на вярата, живеещи, както ни диктува Благословената Божественост, преследващи желаната от Нея цел, борещи се срещу злото, където го срещаме. Това неизбежно ни довежда до конфликт и с невежите, боящи се от онова, което не разбират, и със злонамерените, които разбират нашата цел, но се опитват да ни възпрепятстват. Запознат ли сте с трудовете на доктор К. Шри Дхаммананда[26]? Не? „Борбата трябва да съществува, защото целият живот е един вид борба. Но внимавайте да не водите борбата в интерес на себе си срещу истината и справедливостта.“

– Виждам, че имаме различно разбиране за говоренето открито – отбеляза Страйк. – Кажете ми, момчето, което Робин е видяла умиращо в мансардата на фермерската къща, живо ли е още?

Откъм Джайлс Хармън долетя слаб звук, нещо средно между изпъшкване и шумно преглъщане.

– Оригнахте ли се? – попита Страйк романиста. – Или имате да кажете нещо?

– Джонатан – каза Хармън, като игнорира детектива. – Аз ще тръгвам. Утре в единайсет летя за Париж. Трябва да си стегна багажа.

Уейс стана, за да прегърне Хармън.

– Беше прекрасен тази вечер – каза той на писателя, като продължи да го държи за раменете. – Поне половината от новопостъпилите дължим на теб. Ще ти се обадя по-късно.

Хармън мина покрай Страйк, без да го погледне, и даде време на детектива да прецени каква грешка бе от страна на ниски мъже да се обличат в роби.

Уейс отново седна.

– Вашата съдружничка – тихо заговори той – си е измислила история, за да прикрие инкриминиращата поза, в която е заварена с Джейкъб в банята. Изпаднала е в паника и е излъгала. Всички сме крехки и податливи на изкушения, но искам да ви уверя в едно: въпреки това колко грозно е изглеждало, аз не вярвам госпожица Елакот да е имала желание да навреди на малкия Джейкъб. Вероятно се е опитвала да измъкне информация от него. Колкото и да мразя да се принуждават деца да говорят лъжи, готови сме да свалим обвиненията срещу извинение и дарение за Църквата.

Страйк се разсмя с цяло гърло и протегна десния си крак, който още не се бе отпуснал. По сериозното лице на Уейс нищичко не трепна.

– Хрумвало ли ви е – подхвана Уейс, – че партньорката ви си измисля умиращи деца и други подобни драматични инциденти, защото не е видяла нищо сензационно по време на престоя си при нас, а някак е трябвало да оправдае таксата, която вземате от клиентите си?

– Знаете ли – отвърна Страйк, – винаги съм смятал за грешка да се отклоняваш твърде много от основната си специалност. Сигурен съм, че доктор Джоу би се съгласил – добави той и погледна към доктора. – Само защото човек знае как да продава клизми на идиоти, не означава, че има и бегло понятие от отглеждане на прасета да речем… Това е просто произволен пример.

– Убеден съм, че има някаква мисъл в това загадъчно изявление – подхвърли Уейс, който даваше вид, че се забавлява, – но признавам, аз не мога да я открия.

– Ами да кажем, че провалил се търговец на автомобили установи, че е много добър в пробутването на течни щуротии на масите. Дали ще е разумно да се опитва да продава щуротии в твърдо състояние на такива като мен?

– Аха, вие сте по-умен от всички други в тази стая, така ли? – Макар Уейс още да се усмихваше, големите му сини очи бяха потъмнели леко.

– Тъкмо обратното. Аз съм също като вас, Джонатан – каза Страйк. – Всеки ден, като стана, поглеждам се в огледалото и се питам: „Корморан, ти праведен съсъд ли си за истината и справедливостта?“.

– Вие сте отвратителен! – избухна Ноли Сиймур.

– Ноли – Уейс отправи към нея по-скромна версия на жеста, с който укротяваше овациите на публиката. – Припомни си Буда.

– „Победи гнева, като не се гневиш“, това ли? – попита Страйк. – Винаги съм го намирал за криво-ляво подходящ цитат за курабийка с късметчета.