Отприщен гроб

– С нищо повече не се обвързва за момента, нали така? Но ако вие с Корморан сте съгласни, тя казва, че е готова да се срещне с този бивш член на УХЦ в мое присъствие и с някой, който да осигурява подкрепа на него.

– Това е фантастично – отговори Робин. – Прекрасно е, Прудънс, много ти благодаря. Ще говорим със сина на нашия клиент и ще видим дали той ще пожелае да се види с Флора. Сигурна съм как ще види полза за себе си.

След разговора с Прудънс Робин провери графика на дежурствата и прати съобщение на Пат.

Прощавай, че те безпокоя в извънработно време, Пат, но дали можем със Страйк да дойдем утре в десет часа сутринта у вас, за да говорим с Уил?

Пат, както си ѝ беше навикът, звънна на Робин пет минути по-късно, вместо да ѝ отговаря със съобщение.

– Искате да дойдете да го видите ли? – попита с присъщия си баритон. – Ами да, добре.

– Как е той?

– Още реди напеви по малко. Казвам му: „Престани с това и ела ми помогни със съдовете“ и той го прави. Набавих му още дрехи. Сега, като не е с анцуга си, изглежда по-щастлив. В момента играе шах с Денис. Цин току-що я сложих да си легне. Голяма бърборана се оказа. Четох ѝ „Гладната гъсеница“. Пет пъти поред ме накара да го направя.

– Пат, наистина не можем да ти се отблагодарим за всичко това.

– Няма проблем. Той е възпитан младеж, личи си. Ще е съвсем приличен, когато прочисти докрай щуротиите си.

– Споменава ли Удавената пророчица? – поинтересува се Робин.

– Да, снощи – отвърна с равен глас Пат. – Денис му каза: „Нали не вярваш в призраци, та ти си интелигентно момче“, а Уил отговори, че и Денис щял да повярва, ако бил видял каквото е виждал той. Хора да левитират например. Денис го попита: „Колко високо се вдигаха?“. Уил отвърна, че на десетина сантиметра. И тогава Денис му показа какъв фокус правят. Горкото момче едва не падна връз газовата ни печка.

– А Денис откъде знае как се фалшифицира левитация? – учуди се Робин.

– На младини негов приятел го правел, за да впечатлява момичетата. А някои девойчета са адски глупави, да си го кажем направо. На кого му е притрябвал мъж, дето умее да се вдига на десет сантиметра във въздуха?

Робин се разсмя, отново благодари на Пат и ѝ пожела приятна вечер. След като затвори, установи, че настроението значително се е повишило. Сега разполагаше с нова теория и с потенциално възлова среща, за които да разправи на Страйк, когато се прибереше. Погледна часовника си. Страйк вече трябваше да е прекарал на сбирката на Уейс повече от час, но Робин познаваше маниера на Папа Джей, той сигурно едва започваше. Почуди се дали да не поръча доставка на храна до офиса, докато преглежда досието на УХЦ.

Изправи се с телефона в ръка и отиде до прозореца, като се чудеше какъв вид пица ѝ се яде. Слънцето залязваше и сега Денмарк Стрийт беше в сянка. Магазините бяха затворени, върху много от витрините бяха спуснати метални капаци.

Робин тъкмо бе решила, че ѝ се иска нещо с каперси, когато зърна висок, едър и облечен изцяло в черно мъж да върви по улицата. Много странно за тази топла августовска вечер беше нахлупил качулката си. Робин вдигна телефона си, превключи го на режим снимане и направи запис на мъжа, докато слизаше по стълбите край отсрещния музикален магазин и се скри в сутерена долу.

Може би познаваше собственика на магазина? Може би беше инструктиран да иде при вратата под нивото на улицата?

Робин спря камерата и изгледа няколко секунди от записа си. После, със събудилата се отново интуиция от преди малко, се върна към файла на УХЦ и извади снимките на маскирания натрапник с пистолета, които Страйк бе принтирал от записа на камерата.

Можеше да е въпросният човек, но със същата сила може и да не беше. Носеха подобни черни якета, но снимките от слабо осветената стълбищна площадка бяха твърде неясни за категорично идентифициране.

Дали да не се обадеше на полицията? Но какво би могла да им каже? Че някой с черно яке и нахлупена качулка е в близост до офиса и е слязъл надолу по някакви стълби? Нищо престъпно нямаше в това.

Робин напомни сама на себе си, че онзи с пистолета беше изчакал до падането на нощта и изгасянето на всички лампи в сградата, за да действа. Сега вече се чудеше дали доставката на пица е добра идея. Щеше да се наложи да отвори на доставчика вратата към улицата, за да влезе; ами ако онзи с черното яке се шмугнеше вътре заедно с доставчика, опрял оръжие в гърба му? Или ставаше абсурдно параноична?

Не – чу гласа на Страйк в главата си. – Просто си съобразителна. Дръж го под око. Не напускай офиса, докато не се увериш, че си е тръгнал.