Отприщен гроб

– Благодаря ти, приятелю! – викна в отговор. – Но това е въпрос, който се изпречва пред всеки честен човек, когато се качи на подобна сцена. Това е въпрос, който някои представители на медиите… – разрази се буря от дюдюкания – …ми задават често. Не! – усмихна се той и поклати глава. – Не дюдюкайте! Те са прави да питат това! В свят, пълен с шарлатани и използвачи… макар някои от нас да биха искали те да се съсредоточат повече върху нашите политици и едри капиталисти… – оглушителен взрив от аплодисменти – …напълно редно е да се попита с какво право стоя пред вас и твърдя, че съм съзрял Божествената Истина, че не търся нищо повече от това да я споделя с вас, които сте склонни да я приемете. И тъй, единственото, което искам от вас тази вечер, от вече присъединилите се към Универсалната хуманитарна църква и от онези, които не са го сторили, от скептиците и невярващите… да, може би особено от тях… – той се засмя леко и тълпата услужливо откликна – …е да направите едно просто изявление, ако чувствате, че можете. То с нищо не ви обвързва. Не изисква нищо освен отворено съзнание. Смятате ли за възможно, че съм видял Бог, че познавам Бог така добре като най-близките си спътници, и че имам доказателство за вечния живот? Възможно ли е това? Не искам нищо повече, нито вяра, нито сляпо приемане. Ако мислите, че можете да го кажете, моля ви да ми кажете следното сега…

Екраните станаха черни с четири думи, изписани в бяло на тях.

Аз признавам тази възможност.

Корморан Страйк, който седеше със скръстени пред гърдите ръце и изражение на пълно отегчение, нищо не призна.

111

…втората линия може да е тази на жената,

активна в къщата, докато петата

е на мъжа, активен във външния свят.

„Идзин“, или „Книга на промените“

Робин беше в офиса на Денмарк Стрийт. Пат вече си беше тръгнала и Робин се чудеше дали да не остане до връщането на Страйк от сбирката, тъй като Мърфи беше на работа тази вечер.

Тревогата ѝ я затрудняваше да се съсредоточи върху каквото и да било. Събитието, на което присъстваше Страйк, отдавна трябваше да е започнало. Робин се тревожеше за него и си рисуваше неща, за които съзнаваше, че са слабо вероятни, ако не и ирационални: Страйк бе посрещнат там от полицията, информирана за някакви фалшиви обвинения, скалъпени от Църквата срещу него; Страйк биваше затътрен до микробус на УХЦ точно както бе споменал преди няколко дни, че тя може да бъде отвлечена на улицата.

Направо си нелепа, смъмри се сама, но нервността не я напускаше.

Макар да имаше две високотехнологични ключалки, устойчиви на всякакъв шперц, между нея и улицата, тя се чувстваше по-уплашена, отколкото когато и да било след излизането си от Чапман Фарм. В момента разбираше защо индоктринираните бяха обзети от ужас от Удавената пророчица дори след като бяха прозрели целия фалш на Църквата. Беше я вкопчила в хватката си нелепа идея: че просто като се озове физически в същото материално пространство като Джонатан Уейс, Страйк ще бъде сполетян от някакъв вид свръхестествено наказание. С ума си знаеше, че Уейс е долен мошеник, но това не ѝ помагаше да прогони страха от неговото въздействие.

Нещо повече, сега, когато седеше в самота, ѝ беше невъзможно да спре потисканите спомени. Сякаш отново усещаше ръката на Джонатан Уейс между краката си. Виждаше Уил Еденсор, хванал пениса си, да пристъпва към нея, усети юмручния му удар. Припомни си – а този спомен бе почти толкова срамен, колкото и другите – как коленичи да целуне стъпалото на Мадзу. После в съзнанието ѝ изникна Джейкъб – креещ, лишен от грижа в онази мръсна стая; продължителното мълчание на полицията дали щяха да ѝ бъдат предявени обвинения в тормоз над дете. Стига мисли за това, нареди си твърдо и се отправи към чайника.

След като си направи осмото или деветото кафе за деня, Робин отнесе чашата си във вътрешния офис и застана пред таблото. Решена да свърши нещо продуктивно, вместо да оставя мислите ѝ да витаят, разгледа по-внимателно от всякога шестте полароидни снимки на голи тийнейджъри, които бе открила в кутия за бисквити в Чапман Фарм. Без присъствието на Страйк това бе много по-лесно.

Тъмното голо пълничко момиче – Розалинд Фърнсби, ако бе правилно идентифицирана – беше единствена от всичките, заснета и сама. Ако това бе единична снимка, Робин почти би повярвала, че Роузи е позирала доброволно, стига да не беше позорната маска на прасе. Робин, естествено, имаше подчертано отвращение към маски на животни. Насилникът ѝ бе носил латексова маска на горила, за да извършва серийните си престъпления.

На следващата снимка беше Кари, в която проникваше изотзад Пол Дрейпър, разпознаваем с тънката си и рядка коса.