Отприщен гроб

– Да, но как в Църквата научиха, че имаме полароидните снимки? Защото – отговори си сам Страйк – аз ги показах на погрешния човек, който им докладва. Силно подозирам, че този човек беше Джордан Рийни. Казал го е на тази, която му е звънила и се е представила за жена му. От реакцията на Рийни съдя, че той знаеше точно кой е зад тия маски на прасета. В момента не ме интересува дали той е присъствал, когато са направени снимките. Работата е в това, че човекът в другия край на телефонната линия е научил, че разполагам със свидетелство, което може да погребе Църквата под цунами от мръсна пепел. Маски на прасета, тийнейджъри в содомия един с друг. Това гарантирано ще се появи на първа страница на всички таблоиди и отново ще се разшуми около историята с комуната Ейлмъртън. Те ще искат да затворят устата на всички, присъстващи на тези снимки, защото, ако и един от тях даде показания, на Църквата лошо ѝ се пише. Поставих Роузи Фърнсби в опасност и тъкмо заради това искам да се срещна с Джонатан Уейс.

110

Деветка на пета позиция:

Летящ дракон в небето.

Той помага да бъде съзрян великият човек.

„Идзин“, или „Книга на промените“

Страйк бе знаел още преди да пристигне в „Олимпия“ в късния петъчен следобед, че Универсалната хуманитарна църква се е разпростряла в света и че има десетки хиляди членове. Наясно бе също, след като бе гледал няколко записа с проповеди на Джонатан Уейс в Ютюб, че той притежава неоспорима харизма. Въпреки това бе смаян от огромното множество, отправило се към викторианската фасада на огромния център за събития. В тълпата бяха представени всички възрасти, имаше и семейства с деца.

Около една пета бяха в анцузи на УХЦ в тъмносиньо. Църковните членове имаха, общо взето, здрав вид, но бяха забележимо по-слаби от хората в цивилни дрехи. Не носеха бижута, не бяха с боядисани коси и нямаха видими татуировки, нито пък сред тях имаше семейни групи. Ако изобщо бяха групирани, то бе по възраст и когато той се приближи до входа, озова се след десетина около двайсетгодишни младежи, разговарящи възбудено на немски, език, който Страйк разбираше достатъчно добре (след като бе имал назначение в Германия по време на военната си кариера), за да схване, че никой от тях още не бе присъствал на реч на живо на Папа Джей.

Около двайсетина младежи в анцузи на УХЦ, явно подбрани по ръст, по сила или според двете, стояха край вратите, а очите им шареха неспирно, докато оглеждаха множеството. Като си спомни, че служител на агенция „Патерсън“ бе отпратен само щом го бяха зърнали, Страйк предположи, че набелязват известни им размирници. Ето защо се погрижи да се поизправи и да се отдели възможно по-далеч от германската група. Умишлено срещна кривогледите очи на нисък и набит мъж със ситно къдрава коса, който отговаряше на описанието на Робин на Дзян Уейс. Понесен от тълпата, нямаше време да види реакцията му.

Официалната охрана на сградата претърсваше чанти вътре зад входа. Страйк бе насочен към опашката с хора, предварително купили билети, встрани от групата хубавички момичета от УХЦ, които продаваха билети на не тъй организираните. Направи си труда да се усмихне широко на младата жена, която провери неговия билет. Имаше къса и остра черна коса и това, че разшири очи при вида му, надали бе плод на неговото въображение.

Докато Страйк вървеше напред, до слуха му стигна рокпесен, която не разпознаваше и която се усилваше с приближаването му към голямата зала.

…another dissident,

Take back your evidence…[25]

Тъй като му бе нужно само едно място, успял бе да го купи на втория ред в бързо пълнещата се зала. Като се провря с извинения покрай редица млади хора в анцузи, накрая стигна до мястото си и се настани между млада блондинка в син анцуг и възрастна жена, която стоически дъвчеше карамелен бонбон.

Секунди след като седна, момичето от дясната му страна, което той определи като не повече от двайсетгодишно, го заговори, от което веднага стана ясно, че е американка.

– Здравей, аз съм Санчия.

– Корморан Страйк.

– За пръв път ли си на служба?

– Да.

– Леле, забележителен ден си избрал за начало. Почакай само.

– Обещаващо звучи – коментира Страйк.

– Кое в УХЦ те заинтересува, Корморан?

– Аз съм частен детектив – отговори той. – Нает бях да проуча дейността на Църквата особено по отношение на сексуален тормоз и подозрителни смъртни случаи.

Все едно я бе заплюл в лицето. Тя го гледаше със зяпнала уста и без да мига в продължение на няколко секунди, след което бързо отмести поглед.

Рокпесента все още звучеше силно от високоговорителите.

…sometimes it’s hard to breathe, Lord,

at the bottom of the sea, yeah yeah…