Отприщен гроб

– Значи не като птицата[24]?

– Не, не като птицата – отвърна търпеливо Робин. – Двамата разследваме Универсалната хуманитарна църква.

– Защо?

– Наеха ни да го направим.

– Някой вестник ли?

– Не – отвърна Робин.

– Не съм сигурен дали искам да говоря с вас, след като не знам кой ви плаща.

– Клиентът ни има родственик в Църквата – отвърна Робин, решила как предвид придирчивостта на Руфъс е по-просто да не споменава, че въпросният родственик вече е напуснал Църквата.

– И какво общо има моят баща със ситуацията?

– Наясно ли сте, че той в момента е в…

– В Чапман Фарм? Да. Написа ми глупаво писмо, в което твърди, че се е върнал там.

– Какво значи „върнал се е“? – Робин усети пулса си да се ускорява.

– Ами това, че е бил там и преди, очевидно.

– Наистина ли? Кога?

– През 1995 година за десет дни – отвърна Руфъс с претенциозна, но пък полезна прецизност – и през 2007 година за… може би седмица.

– Защо е стоял толкова кратко? Клиентът ми се интересува кое кара хората да се присъединят към Църквата и кое ги подтиква да си тръгнат – добави тя неискрено.

– Първия път си тръгна, защото майка ми предприе съдебни мерки срещу него. А втория – защото сестра ми Роузи беше болна.

Като прикри острия си интерес към тези отговори, Робин попита:

– А знаете ли какво го е накарало да отиде през 1995 година?

– Основателят Уейс изнесе лекция в Университета на Съсекс, където баща ми работеше. Отиде да я посети, воден от духа на академично любопитство – с лека подигравка в тона си отвърна Руфъс, – и се увлече от всичко това. Напусна работа, реши, че ще се посвети на духовен живот.

– Значи просто си взе шапката и замина?

– Какво имате предвид с това?

– Че е било неочаквано, така ли е?

– Трудно е да се отговори – намръщи се леко Руфъс. – Родителите ми тогава бяха насред развода си. Предполагам, че би могло да се отдаде и на криза на средната възраст при баща ми. В работата си бе пропуснат за повишение и се чувстваше неоценен. Той е много мъчна личност в действителност. Склонен вечно да спори. Обсебен от длъжности и титли. За мен това е достойно за съжаление.

– Разбирам – кимна Робин. – И майка ви е предприела съдебни действия срещу него, за да го накара да си тръгне оттам?

– Не, не за да накара него – отвърна Руфъс. – Той беше взел мен и Роузи във фермата.

– На каква възраст бяхте? – попита Робин с все по-ускоряващ се пулс.

– На петнайсет. Близнаци сме. Беше през лятната ваканция. Баща ми ни излъга. Каза, че ще е една седмица почивка в провинцията. Не искахме да го огорчим, затова се съгласихме да отидем. В края на въпросната седмица той прати на майка ми писмо, пълно с църковния жаргон, в което твърдеше, че тримата сме се присъединили към УХЦ и няма да се върнем. Майка ми спешно издейства съдебна заповед и го заплаши с полицията. Накрая се измъкнахме посред нощ, защото баща ми бе влязъл в някакво нелепо споразумение с Уейс и се боеше да му каже, че няма да се получи.

– Що за споразумение?

– Искаше да продаде семейния дом и да дари всички пари на Църквата.

– Разбирам – каза Робин, която почти не бе хапнала от сандвича си, тъй като си водеше бележки. – Предполагам, че със сестра ви сте били доволни да си тръгнете.

– Аз да, но сестра ми беше бясна.

– О, нима?

– Да – кимна Руфъс с още една подигравателна усмивка. – Защото бе хлътнала до уши по Джонатан Уейс. На следващия ден щеше да я води в Центъра в Бирмингам.

– Вече е била прехвърлена? Само след седмица? – учуди се Робин.

– Не, не – махна нетърпеливо с ръка Руфъс, сякаш Робин бе особено несхватлива ученичка. – Беше само претекст. Да я докопа сама. Беше доста хубава и добре развита за петнайсетгодишна. Но леко закръглена – добави и гордо се поизправи да покаже изваяните си гръдни мускули. – Повечето от момичетата там си падаха по Уейс. Една издра лицето на Роузи заради него, но случаят се потули, защото Уейс искаше да си мисли, че всички живеят в хармония. Роузи още има белег под лявото си око.

Руфъс не само не проявяваше съчувствие, а май бе доста доволен от това.

– Помните ли датата, когато напуснахте? – попита Робин.

– Двайсет и осми юли.

– Но как може да сте толкова прецизен?

Както можеше и да се очаква, Руфъс не само не изглеждаше засегнат, а се зарадва от шанса да демонстрира дедуктивните си способности.

– Защото се случи в нощта, преди едно дете от фермата да се удави. Четохме за това във вестниците.

– Как точно си тръгнахте? – поиска да узнае Робин.

– С колата на баща ми. Той бе успял да си получи ключовете, като излъга, че иска да провери дали акумулаторът не се е изтощил.

– Видяхте ли нещо необичайно, когато си тръгвахте от фермата?

– Какво например?

– Например будни хора, когато би трябвало да спят? Или – добави тя с мисъл за Джордан Рийни – някои да спят по-дълбоко, отколкото е нормално?

– Това не виждам как бих могъл да го знам – каза Руфъс. – Не, нищо необичайно не видяхме.

– Вие и сестра ви върнахте ли се някога в Чапман Фарм?

– Аз със сигурност не. А доколкото знам, и Роузи не се е връщала.

– Казахте, че баща ви отново отишъл в Чапман Фарм през 2007 година.