Отприщен гроб

Проявявате ли интерес

към Универсалната хуманитарна църква?

Тогава елате при нас в 19 ч. в петък, 12 август

СУПЕРСЛУЖБА 2016 г.

ПАПА ДЖЕЙ В „ОЛИМПИЯ“

– Съмнявам се, че довечера в „Олимпия“ ще има някой, който да проявява по-голям интерес от мен към Универсалната хуманитарна църква – каза Страйк.

– Не можеш да отидеш!

Макар че мигом се засрами от паниката си и се разтревожи, че Страйк ще сметне реакцията ѝ за глупава, самата мисъл за влизане в пространство, където доминира Папа Джей, върна у Робин спомени, които тя се мъчеше да потиска всеки ден след напускането си на Чапман Фарм, но които нощем се връщаха в сънищата ѝ.

Страйк разбираше спотаения ѝ ужас много по-добре, отколкото тя си даваше сметка. Дълго след като половината му крак бе откъснат при експлозията на колата му в Афганистан, някои сцени, шумове, дори лица извикваха у него първичен отклик, който той години наред бе полагал усилия да овладее. Грубоват хумор, споделян с онези, които разбираха, му бе помагал в някои от най-мрачните моменти, затова той подхвърли:

– Типична материалистична реакция. Лично аз смятам, че много бързо ще се издигна до чист дух.

– Не можеш да отидеш – настоя Робин, като се опитваше да представи, че у нея говори разумът, а не се бори да разпръсне ярък спомен как Джонатан Уейс я приближава в стаята със стени в турскосиньо и я нарича Артемида. – Ще те познаят!

– Силно се надявам. Тъкмо това е целта.

– Какво?!

– Те знаят, че ние ги разследваме, ние знаем, че те знаят, те знаят, че ние знаем, че те знаят. Време е да спрем тази тъпа игра и да погледнем Уейс в очите.

– Страйк, ако му кажеш нещо, което са споделили с мен членове на Църквата в Чапман Фарм, тези хора ще бъдат в сериозна беда!

– Имаш предвид Емили?

– А също и Лин, която практически още е вътре, и Шона, и дори Дзян, не че много го харесвам. Забъркваш се с…

– Със сили, които не проумявам?

– Не е смешно!

– Ни най-малко не го намирам за смешно – отвърна Страйк без усмивка. – Както казах току-що, не ми харесва как вървят нещата, нито съм забравил, че дотук имаме едно безспорно убийство, едно предполагаемо убийство, две самоубийства вследствие на принуда и две изчезнали деца. Само че какъвто и да е Уейс, глупав не е. Може да сипе в изобилие гадости на страниците в Уикипедия, но няма да допусне огромната стратегическа грешка да ме гръмне в главата в „Олимпия“. Ако ме видят, че съм там, готов съм да се обзаложа, че Уейс ще иска да говори с мен. Ще иска да научи какво знаем.

– Нищо няма да измъкнеш от разговор с него! Той просто ще сипе лъжи и…

– Бързаш да заключиш, че търся информация.

– А какъв е смисълът да приказвате, ако не търсиш информация?

– Хрумна ли ти колко силно се колебаех да те пусна сама на срещата с Руфъс Фърнсби днес? Колко се боях да не ти се случи нещо? Осъзнаваш ли колко лесно би могло убийството ти да бъде представено като самоубийство? „Тя скочи от моста… или се хвърли под колите… или се обеси… или си преряза вените… защото не можа да понесе обвинението в тормоз над дете“. Не би могла да се справиш физически с онзи, който наблюдаваше офиса ни снощи, ако би решил да те завлече в кола. Позволих ти да се видиш с Фърнсби, защото офисът му е в Централен Лондон и би било лудост да се рискува с отвличане там, но това не означава, че не го приемах за риск. Така че занапред искам да се движиш само с такси, никакъв обществен транспорт и предпочитам да не ходиш по задачи сама.

– Страйк…

– Не можеш да ми говориш колко са зли и опасни и в същото време да припкаш из Лондон…

– Знаеш ли какво – гневно заговори Робин, – ще съм ти много задължена, ако при всяка наша подобна дискусия не употребяваш думи като „припкаш“ за моите движения.

– Добре, не припкаш – отвърна изнервеният Страйк. – Да му се не види, толкова ли е сложно за разбиране? Имаме си работа с хора, за които знаем, че са способни на убийство. Двете най-опасни за тях фигури в момента сте ти и Роузи Фърнсби и на моята съвест ще тежи, ако ви се случи нещо.

– Какви ги говориш? Защо пък на твоята съвест?

– Аз съм този, който те вкара в Чапман Фарм.

– За стотен път го казвам: никъде не си ме вкарвал! Не съм цвете в саксия, аз исках задачата, предложих се доброволно за нея, а доколкото помня, стигнах там с микробус, не си ме вкарвал ти!

– Добре, чудесно. Ако свършиш в канавка, вината няма да е моя. Благодаря. За съжаление, същото не може да се каже за Роузи, или Бхакта, или както там ѝ е името сега.

– Това пък откъде накъде ще е твоя вина?

– Защото аз се издъних, затова! Помисли! Защо Църквата толкова много се интересува от момиче, което е прекарало само десет дни в Чапман Фарм преди двайсет и една години?

– Заради полароидните снимки.