Отприщен гроб

Робин осъзна, че силуетът ѝ вероятно се виждаше дори зад венецианските щори, и отиде да изгаси осветлението в офиса. После придърпа към прозореца стола на Страйк и седна на него с папката за УХЦ в скута си, като редовно хвърляше поглед към улицата. Облечената в черно фигура все така не се виждаше.

112

Деветка на четвърта позиция:

Той настъпва тигъра по опашката.

„Идзин“, или „Книга на промените“

Джонатан Уейс вече бе обяснил как УХЦ е открила общи елементи във всички вероизповедания и ги е обединила в една всеобхватна система от убеждения. Цитирал бе Исус Христос, Буда, Талмуда и най-вече себе си. Призовал бе поотделно Джайлс Хармън и Ноли Сиймур на сцената, където всеки от тях бе хвалил от сърце вдъхновяващия гений на Папа Джей – Хармън с интелектуална тежест, която му спечели аплодисменти, а Сиймур с момичешки възторг, който публиката оцени още по-високо.

Небето, видимо през стъклените панели на сводестия таван, постепенно стана тъмносиньо. Страйк с неговия един крак и половина се усещаше схванат и пробождан от иглички на стола си на втория ред. Уейс бе преминал към заклеймяване на световните лидери, а на екраните над него бяха показвани кадри от война, глад и опустошена природа. В края на по-кратките му изречения тълпата надаваше викове, награждаваше цветистото му ораторство с аплодисменти и ревеше одобрително при всеки упрек срещу елита и подпалвачите на войни. Като си погледна часовника, Страйк си помисли, че несъмнено трябваше вече да привършва. Но минаха още двайсет минути и детективът, освен че беше силно отегчен, изпитваше нужда да посети тоалетната.

– Е, кои от вас ще ни помогнат? – викна най-сетне Уейс с трептящ от емоции глас, застанал самичък в осветения от прожектор кръг, а всички други бяха в сянка. – Кои ще се присъединят? Кои ще застанат редом с мен, за да преобразим този повреден свят?

Докато говореше, петоъгълната сцена започна да се трансформира, което бе съпроводено с нови писъци и аплодисменти. Пет панела се издигнаха като корави венчелистчета на цвете, за да открият петоъгълен басейн за кръщение. По вътрешната страна на панелите имаше стълбички за по-лесен достъп до водата. Уейс остана върху малка кръгла платформа в средата. Сега покани всички желаещи да се присъединят към УХЦ да идат при него и да се преродят в Църквата.

Осветлението се включи и част от публиката започна да се придвижва към изходите, включително възрастната жена, дъвчеща карамелени бонбони, до Страйк. Тя изглеждаше впечатлена от харизматичния Уейс и развълнувана от справедлив гняв, но очевидно потапяне в кръщелния басейн ѝ идваше в повече. Някои от останалите оттеглящи се зрители носеха на ръце сънени деца; други протягаха схванатите си след дългото принудително обездвижване крайници. Без съмнение мнозина щяха да обогатят още Църквата с покупка на екземпляр от „Отговорът“, шапка, тениска или ключодържател, преди да напуснат сградата.

Междувременно имаше и такива, слизащи по пътеката, за да бъдат кръстени от Папа Джей. Аплодисментите на установените членове продължаваха да отекват в стоманената конструкция на залата, докато нови един по един се потапяха, излизаха на повърхността, глътваха жадно въздух и обикновено се засмиваха, след което бяха загръщани в хавлиени кърпи от две хубави момичета, застанали от другата страна на басейна.

Страйк наблюдаваше кръщението, докато небето почерня, а десният му крак стана съвсем безчувствен. Най-накрая нямаше повече желаещи за влизане в лоното на Църквата. Джонатан Уейс притисна ръка към сърцето си, поклони се, на сцената се стъмни и прозвучаха финалните аплодисменти.

– Извинете – тихо изрече някой в ухото на Страйк. Той се обърна и видя червенокосо момиче в анцуг на УХЦ. – Вие Корморан Страйк ли сте?

– Същият – отвърна той.

Вдясно от него американката Санчия побърза да извърне лице.

– Папа Джей ще се радва, ако приемете да дойдете зад сцената.

– Аз ще се радвам още повече – отвърна Страйк.

Изправи се предпазливо, изпъна изтръпналия си крак с протезата, докато го усети да се съживява, и последва момичето през масата отиващи си хора. От двете страни на изхода весели младежи потракваха с касички за събиране на помощи. Повечето от минаващите пускаха по шепа монети или дори по банкнота, несъмнено убедени, че Църквата върши чудесна благотворителна работа, и може би изкупвайки смътно чувство на вина, че си тръгваха със сухи дрехи и некръстени.

След като излязоха от главната зала, спътничката на Страйк го поведе по коридор, където имаше достъп заради баджа, който носеше провесен на шията си.

– Как ви се стори службата? – попита тя ведро Страйк.

– Много интересна – отвърна той. – Какво ще стане с хората, които току-що бяха кръстени? Направо в Чапман Фарм ли отиват?

– Само ако желаят – отвърна тя с усмивка. – Не сме тирани.

– Не ли? – усмихна ѝ се на свой ред Страйк. – Не знаех.

Тя забърза пред него, така че не видя как Страйк извади телефона от джоба си, включи го на запис и отново го прибра.