Отприщен гроб

– То се знае – продължи Страйк, – проблемът, който си имала в Чапман Фарм, а и след това, е, че не си умеела да подбираш подходящите за работата хора. Задоволявала си се с каквото си разполагала, което означава твоите покорни лакеи с маски на прасета. Дайю трябвало да бъде приспана с фалшиво усещане за сигурност и да ѝ се затваря устата, докато това се е случвало. Подкупи под форма на играчки и сладкиши, тайни игри с големите деца: не е искала почерпките и вниманието към нея да секват, затова не е казала на Мадзу и на баща ти какво става. Това е било дете, лишено от истинско внимание. Може би е била изненадана как така голямата ѝ сестра…

– Никаква шибана сестра не ми беше!

– …внезапно е станала толкова добра с нея – продължи невъзмутимо Страйк, – но не го е поставяла под въпрос. Е, все пак е била само на седем години. Защо да го прави? Това как Рийни се успал сутринта, когато Дайю е изчезнала, ми намирисваше на сговор от първия момент, щом го чух. Най-малкото сговор с Кари. При едно излизане от фермата си купила лекарство за кашлица или нещо подобно с приспиващ ефект в достатъчно количество, та да упои децата. Предложила си себе си и Кари за дежурство в детското спално помещение, но така и не си се появила там. Чакала си отвън пред прозореца Кари да ти прехвърли Дайю.

Абигейл отново бе започнала да трепери. Красивата ѝ глава се полюшваше. Опита се да си запали нова цигара от угарката на предишната, но трябваше да се откаже и отново прибегна към запалката.

– Идеята за фалшивото удавяне явно е целяла да осигури желязно алиби за убиеца… или убийците, в множествено число. Кой го извърши в крайна сметка, ти или Рийни? Нужни са били двама души, та да ѝ попречат да пищи и да я довършат. А после, естествено, е трябвало да се отървете от тялото. Пол Дрейпър имал неприятности, задето изпуснал прасетата от свинарника, но това не е било случайност, а част от плана. Някои от тези прасета били уловени в гората и поставени в кошара, изградена от дървени прътове и въже. Съдружничката ми ме информира, че прасетата можели да бъдат твърде свирепи. Предполагам, че сте били и четиримата, та да ги откарате където ви е било нужно. Или пък да не би Глупчото да е имал особени умения, от които си се възползвала?

Абигейл не отговори, а продължи да пуши.

– И тъй, оградили сте прасетата в гората… а някой, разбира се, е докопал брадва. Какво си мислеше Дайю, че ще се случи, когато я поведе в тъмното сред дърветата? Държеше ли я за ръка? Беше ли тя развълнувана?

Абигейл вече се тресеше неконтролируемо. Приближи цигарата към устните си, но първия път не ги уцели. Очите ѝ бяха станали катраненочерни.

– Кога разбра тя, че това не е игра? – продължи Страйк. – Когато ти прикова ръце към тялото ѝ, та Рийни да може да я удуши? Не вярвам брадвата да е влязла в употреба, преди да е била вече мъртва, нали? Не би могла да рискуваш да надава писъци. В Чапман Фарм през нощта е много тихо. Чувала ли си някога за Констанс Кент? – попита Страйк.

Абигейл само се взираше в него и трепереше.

– Била на шестнайсет години, когато убила с нож брат си на три години и половина. Ревнувала, задето баща му предпочитал него пред нея. Случило се е през 60-те години на деветнайсети век. Тя лежала двайсет години в затвор, после заминала за Австралия и станала медицинска сестра. Затова ли се залови с пожарникарската професия? Опитваш се да изкупиш вината си? Защото аз не вярвам, че си напълно лишена от съвест. Не и след като още имаш кошмари, задето си насякла Дайю на парчета, та прасетата да я изядат по-лесно. Каза ми, че е „гадно, когато са замесени деца“. Обзалагам се, че е така и че носи по-лоши и кървави спомени, отколкото „Карибски пирати“.

Абигейл беше тебеширенобяла. Очите ѝ също като на баща ѝ се бяха превърнали в две черни празни дупки.

– Признавам, че си излязла с убедителна лъжа пред Патрик, след като те е чул да крещиш насън, но отново лъжата ти издава нещичко. Камшик, използван срещу Джордан Рийни. Това си го спомняше и го асоциира със смъртта на Дайю. Защо беше наказан с камшика? Защото не е контролирал Дрейпър? Или защото не е успял да открие изгубените прасета?

Абигейл вече не поглеждаше Страйк, а бе свела очи към масата.

– И тъй, Дайю вече е била мъртва, ти си оставила Рийни да доразчисти бъркотията с инструкции да пусне прасетата, щом вече са погълнали частите от тялото, и да развали импровизираната кошара. Ти бързаш за ранната смяна. Внимателно си подбрала спътниците си за сутринта, нали? Двама мъже, извънредно лесни за манипулиране. „Видя ли това, Брайън? Ти видя ли, Пол? Кари возеше Дайю! Видяхте ли я как ни помаха?“ Защото онова на предната седалка, което трябва да е било с бялата рокля, защото Дайю е носела анцуга си предишната вечер, не би могло да помаха, нали?

Абигейл не каза нищо, а продължи да пуши и пръстите ѝ трепереха.