Отприщен гроб

Каза го, сякаш Робин бе проявила непростимо нахалство. Без значение, че беше се натъкнала на опит за убийство, че пред портите на Чапман Фарм гъмжеше от репортери, че полицията извършваше обиски, Бека Пърбрайт си оставаше каквато винаги е била – убедена в собствената си праведност и непогрешимост, сигурна, че всичко, дори това, можеше да бъде уредено от Папа Джей.

– Вече си изправена пред обвинения в тормоз над дете – заяви презрително Бека, като друскаше Исин в безуспешен опит да спре писъците ѝ. Сега ни държиш заложници с насочено към нас оръжие.

– Не мисля, че това ще мине в съда, след като го твърди лице, съдействало за прикриване на убийство на дете.

– Ти си неуравновесена – отсече Бека.

– Моли се психиатрите да оценят теб като такава. Къде беше три години след смъртта на Дайю?

– Не е твоя работа къде…

– Не си била в Бирмингам. Била си или в Центъра в Глазгоу, или в жилище под наем, където Джонатан Уейс е можел да те държи настрани от други хора.

Усмивката на Бека бе високомерна.

– Роуина, ти си агент…

– Името ми е Робин, но ти си права, аз съм твой противник. Искаш ли да обясниш на Мадзу защо си единствената девствена духовна съпруга, или аз да ѝ го кажа?

133

Деветка най-отгоре:

Човек вижда ближния си като прасе, покрито с мръсотия,

като каруца, пълна със зли духове.

„Идзин“, или „Книга на промените“

Вратата зад Страйк отново се отвори. Абигейл, вече освободила се от пожарникарската униформа, по джинси и с преметната през рамо кожена чанта, взе стола си, отнесе го до средата на стаята и се качи на него. С нейния висок ръст нямаше проблем да достигне до противодимната аларма в средата на тавана. С едно завъртане махна капачето, извади отвътре батериите и го върна на мястото му. После скочи от стола и отново отиде при Страйк до масата. Извади от чантата си пакет „Марлборо Голд“, седна и запали една цигара със запалка „Зипо“.

– Това позволено ли е в пожарна служба? – попита Страйк.

– Не ми пука – отвърна Абигейл и вдиша дима. – Е, добре – каза, като го издуха встрани. – Можеш да получиш ДНК проба, щом искаш, и да я сравниш с тази на Бека, но ако тя още е в Църквата, не виждам как ще получиш нейната.

– Съдружничката ми работи по въпроса в момента – отвърна Страйк.

– Мислих, докато бях горе.

– Казвай – подкани я Страйк.

– За всичко онова, което Дайю щяла да получи от завещанието на Грейвс. И онази къща. Ти каза, че струвала милиони.

– Да, вероятно – кимна Страйк.

– Ами тогава семейство Грейвс са имали мотив да се отърват от нея. Да ѝ попречат да им вземе къщата.

– Интересно, че го казваш – отбеляза Страйк, – защото същата мисъл ми хрумна и на мен. Лелята и чичото на Дайю, които ще я наследят, ако Дайю е мъртва, много се постараха да ме спрат да разследвам изчезването ѝ. Онзи ден отидох да ги посетя в Норфък. Не беше приятно интервю, особено след като казах на Филипа, че съм я видял на сбирката на баща ти в „Олимпия“.

– И за чий дявол е била там?

– Нещо очевидно силно я е притеснило и е била отчаяна да говори с баща ти. Филипа му е оставила бележка зад сцената. Попитах ги дали напоследък не са получили неочаквано анонимно обаждане по телефона, което мигом я е подтикнало към действие.

– И какво те накара да ги попиташ?

– Наречи го интуиция.

Абигейл тръсна пепел на пода и я подритна с крак.

– Бихте се погаждали с Мадзу. – И изрече с престорен злокобен шепот: – „Божествените вибрации минават през мен“. Та за какво е било това телефонно обаждане?

– Те не искаха да ми кажат, но когато предположих, че някой е звънял да съобщи, че Дайю още е жива, Филипа се издаде. Цялата пребеля. Просто виждаш как едно обаждане по телефона е вселило у тях неистов страх. Край с фамилното имение, ако Дайю е жива. А и трябва да кажа – добави Страйк, – че Никълъс Делоней отговаря по много пунктове на убиеца на Кевин Пърбрайт. Бивш морски пехотинец. Умее да си служи с оръжие, знае как да планира и извърши засада. Човекът, убил Кевин, притежава добри способности.

Абигейл отново дръпна от цигарата си и се намръщи.

– Изпуснах нишката.

– Мисля, че преди смъртта си Кевин Пърбрайт е разгадал истината за изчезването на Дайю и тъкмо заради това е бил застрелян.

Абигейл отпусна ръката с цигарата си.

– Нима той е знаел?

– Да, така мисля.

– На мен никога нищо не е казвал за Дайю.

– Не спомена ли колко странно съвпадение е Дайю да умре на същото място като майка ти?

– О… Да, каза нещо по този повод.

– Вероятно Кевин е сглобил напълно историята едва след като се е срещнал с теб – каза Страйк.

– А кой се е обадил на онези хора Делоней?

– Ами точно в това е въпросът. Подозирам, че е същият човек, който е звънял на Джордан Рийни да провери за какво се е изтървал пред мен и който се е обадил на Кари Къртис Удс да я подтикне към самоубийство.

Телефонът на Страйк изжужа, и то два пъти в бърза последователност.

– Извини ме – каза той, – очаквах тези съобщения.

Първото беше от Баркли, но той го пренебрегна заради другото, което бе от Мидж.