Отприщен гроб

– Това не означава непременно, че не ти е сестра по баща. Нито това, че Дайю е родена, преди ти и баща ти да отидете да живеете във фермата, гарантира, че и Дайю не е била негово дете. При последната ни среща ти ми каза, че баща ти много е пътувал, докато майка ти е била още жива, а и след отиването ви във фермата често е бил в движение. Наивно е да се смята, че е правил секс единствено в Чапман Фарм…

– Дайю не ми беше сестра, дявол го взел! Беше дете на Грейвс и Мадзу!

– Чуй – каза спокойно Страйк. – Знам как искаш да вярваш, че баща ти искрено е обичал майка ти…

– Обичаше я, ясно?! – Абигейл отново се зачерви.

– …но е известно, че дори мъже, които обичат жените си, могат да им изневеряват. Когато майка ти се удави, на почивка ли бяхте в Кроумър, или живеехте в околността?

– Там живеехме – отвърна неохотно Абигейл.

– Не мислиш ли, че е възможно баща ти и Мадзу да са се били срещнали вече и да са подхванали връзка, преди майка ти да се удави? Не е ли твърде вероятно да те е завел да живеете в Чапман Фарм с любовницата му, тъй че и двете му деца да са под един покрив? Той надали би го признал пред скърбящата за майка си дъщеря.

Лицето на Абигейл вече беше алено. Изглеждаше ядосана.

– Същото важи за Луиз – каза Страйк. – Като нищо може да е баща на всичките ѝ деца. Командировки, интервюта за работа, доставяне на луксозни коли, престой в различни градове… Знам, предпочиташ да мислиш, че склонността на баща ти към безразборен секс и изневери се е събудила в Чапман Фарм, но аз се опитвам да разбера защо Бека е станала избраница, както никога не се е случвало с единайсетгодишно дете нито преди, нито след това, и единственото твърде очевидно обяснение е, че е дъщеря на Джонатан Уейс. Той очевидно много цени кръвната си линия.

– Да бе, друг път – отвърна троснато Абигейл.

– Като казвам „цени“, не говоря непременно за обич. Целта му явно е да насели Църквата със свое поколение. Ако един или двама напуснат, го приема като поносима загуба, предвид че класната стая в Чапман Фарм е пълна с негово потомство. Но има много прост начин това да се потвърди или отхвърли. Нямам власт да наредя да бъдат взети ДНК проби от баща ти, Мадзу или някой от семейство Пърбрайт, но ако ти си готова…

Абигейл се изправи рязко силно стресирана и излезе от стаята.

Убеден, че тя ще се върне, Страйк остана на мястото си. Извади телефона си и провери за съобщения. Едно от тях би го направило много доволен, ако не бе прочел второто, при което гневът му се примеси с паника.

132

Водата тече непрекъснато и достига целта си:

образът на пъклената бездна се повтаря.

„Идзин“, или „Книга на промените“

На екрана на телевизора в стаята на горния етаж в храма вече не вървяха кадри с Джонатан Уейс или Чапман Фарм. Водещият и двама гости дискутираха вероятността Британия официално да напусне ЕС в началото на 2017 година. Мадзу спря заниманията си със стръковете бял равнец, за да изключи звука на телевизора, след което продължи да брои.

Скоро приключи. Робин видя как отражението на Мадзу се приведе, за да запише последна бележка върху листа на пода, после прелисти страниците на „Идзин“, за да открие образувалата се хексаграма.

– Коя ти се падна? – попита Робин на висок глас и влезе в стаята.

Мадзу мигом скочи на крака, а лицето ѝ бе призрачнобяло на приглушената светлина от телевизионния екран.

– Как влезе тук?!

– Станах чист дух – отвърна Робин, чието сърце биеше толкова бързо, сякаш бе пробягала километър и половина. – Просто посочих вратите и те се отвориха пред мен.

Решена беше да изглежда безстрашна, но не беше лесно. Разумът ѝ настояваше, че Мадзу е разбита, че силата ѝ я няма вече, че е жалка фигура в размъкнатата си фланелка и мръсни джинси, и все пак не успяваше да прогони част от ужаса, който тази жена ѝ бе всявала месеци наред. Мадзу стоеше пред нея като демон от приказките, като вещицата от къщата с курабийките, господарка на агонията и смъртта, събуждаща у Робин срамни и примитивни страхове от детството.

– Е, какво ти казва „Идзин“? – попита дръзко Робин.

Притеснението ѝ се засили, когато познатата студена и фалшива усмивка се появи на лицето на жената. Мадзу не би трябвало да е в състояние да се усмихва в този момент; редно бе да е кротка и ужасена.

– Дун/Оттегляне – изрече тихо тя. – Силата на мрака се възнася. Предупреждение към мен, че си се качвала по стълбите.

– Колко странно – отвърна Робин все така със силно биещо сърце. – От моята позиция силата на мрака май се сгромолясва.

В миг светлината от телевизора стана по-ярка и тя видя коя бе причината Мадзу да е така самоуверена. Пушка, до този момент останала в сянка, бе опряна на стената точно зад нея.

О, по дяволите.

Робин направи крачка напред. Трябваше да скъси разстоянието между себе си и Мадзу повече от дължината на цевта, за да има шанс да не бъде застреляна.