Отровният пръстен

Той извика Битус и Тарула и им нареди тозчас да заминат при Лизимах, който уж му бил поискал пълномощници за неотложни преговори. Знаеше, двамата щяха да полетят нататък, повярвали, че базилевсът наистина може да преговаря и с други, освен със Залмодегик. И да уведомят, то се знае, върховния жрец.

Вечерта стражите се завърнаха гузни. В началото имали щастие. Срещнали Золтес на път към Дромихайтовия тирсис. И се върнали с него без да му споменават, че са тръгнали тъкмо за него. Ала той, изглежда подушил нещо нередно, опитал да избяга. Тогава, за да не го изтърват, те го застреляли. За доказателство носеха главата му.

Малко след тях влезе и пратеникът, който оповести, че утре, при изгрев слънце, върховният жрец щял да обяви новата повеля на бога. Страшна заплаха надвисвала над Гетия. И час по-скоро трябвало да се вслушат във волята на Залмоксис. Нужно било да се прати нов посланик при бога и сега жребият се паднал на Котела…

— Залмодегик почна да действува — рече Троил, като чу това. — Навярно е сметнал, че е дошъл часът да те убие. Ще трябва да завъртим мрежата му така, че той самият да влезе в нея!

Цяла нощ подготвяха решителния удар. Удар, насочен не срещу кой да е; не срещу някой благородник, та бил и най-знатният. Върховният жрец беше по-властен от всеки благородник, от всеки пълководец. Понякога се мереше по власт и с владетеля. Мнозина още помнеха — имало е и такива случаи, по-безволеви царе са били водени за носа от хитри и настойчиви върховни жреци.

Успяха да запазят всичко в тайна. И когато на следния ден Дромихайт застана сред стъгдата пред събраното множество спокоен и уверен, никой, дори Залмодегик, не би могъл да подозре съдбоносността на решението, което бе взел.

Народът мълчеше смутен. Някои навярно допускаха, че между царя и върховния жрец няма пълно съгласие; малцина, само единици — че се дебнат, за да се унищожат. Народът не можеше да си обясни какво налагаше тъй често, напоследък през два-три месеца, да се изпращат посланици при Залмоксис. И то все най-личните момци, от най-верните воини. Защо беше потребно и сега да отправят в задгробно пратеничество и Котела, приятеля на недостойния Троил? Та ако Залмоксис беше отхвърлил Троила, той нямаше да приеме и Котела? И ако вървеше все така, ако изпращаха при бога най-кадърните да защищават Гетия воини, кой тогава щеше да остане на земята, да я защищава тук?

Котела, облечен както подобава за случая в бяла жертвена дреха, стоеше върху дървената скеля решителен, безстрашен както винаги пред смъртта.

До него се бе изправил с каменно изражение върху бледото си лице, невидяло слънце от постоянния престой в скривалището си, самият Залмодегик, а зад него — четиримата приятели, които щяха да хвърлят удостоения върху изправените отдолу копия.

Музиката, тържествена и заплашителна, внезапно пресекна. Откънтяха последните бумтежи на тимпана. Жрецът пристъпи крачка напред, вдигна ръце към небето, готов да заговори, да разкрие пред народа волята на бога.

И в тоя миг, заграден от десетки тежко въоръжени бойци, сред тълпата излезе Троил, накуцващ, прегърбен от раните, които бе получил на, това същото място, от същите копия.

Народът зашумя тревожно: едни — зарадвани, обнадеждени; другите — смутени, предчувствуващи, че предстои съдбоносна развръзка на отдавна подготвяна буря.

Залмодегик, обикновено тъй уверен в себе си, тоя път онемя, остана като вцепенен. Само поотпусна напред ръка, като да се запази от удара, който му готвеха.

Троил пристъпи напред, изравни се с Дромихайт.

— Храбри гети! — извика той. — През моите уста говори истината. Залмодегик отправи Троила при Залмоксис. Ала по погрешка Троил попадна при Лизимах. Знаете ли кой е той?

Няколко гласа отвърнаха в хор:

— Най-злият враг на Гетия! Троил извиси глас:

— Тогава чуйте! Чуйте какво предлага Лизимах на доблестните гети!

Залмодегик вече се бе опомнил.

— Махнете го! — изкрещя той. — Махнете богохулника! Да не скверни свещения обред! Убийте го!

Ала тълпата зарева:

— Да говори! Да го чуем!

И Троил продължи:

— Тъй казва Лизимах: „Нека храбрите гети убият своя повелител Дромихайт! Тогава той, Лизимах, ще присъедини Гетия към царството си, а Залмодегик ще направи свой върховен жрец. И вие повече няма да бъдете диви варвари, а ще станете просветени елини…“

Залмодегик се провикна от високото:

— Мъдри гети! Нима ще повярвате на един лъжец? Един, когото не аз, а самият Залмоксис намери за недостоен. Хванете тозчас подлеца и го вържете на четири коня, та да разкъсат лъжливото му тяло!

Троил не изчака, а го прекъсна с гръмлив глас?

— Не замесвай Безпогрешния в своите гнусни дела! Всичко, което говоря, е истина. И затова се гневиш.

— Докажи го! — изкрещя Залмодегик. Троил даде знак на войниците зад себе си.

— Аз имам свидетел.

Един от тях пристъпи напред, бръкна в торбата, която носеше, и извади отвътре отрязаната глава на Золтес. С рязко движение я повдигна нагоре, към пребледнелия жрец.

— Ето моят свидетел! — рече Троил.