Отвъд

Упреците, които си отправяше бен насир, за съжаление не бяха безоснователни, но аз казах всичко, което можех, за да му облекча сърцето. Не ми се удаде, както исках.

Бяхме закарали камилите в задната част на падината, където двете възвишения се събираха. Там за тях не беше необходима специална стража. Бивакът ни бе пред тях, така че бяха затворени. За нашата сигурност се изискваха три поста, а именно: по предната, по задната височина, а третият — вдясно, при споменатата вече теснина на падината. Следователно едно изненадващо нападение изглеждаше невъзможно и с това чувство си легнахме навреме, за да сме добре отпочинали на заранта. Заплахата на шейха предполагаше, че утрешният ден ще бъде напрегнат и опасен. Този мъж щеше да направи всичко възможно час по-скоро да изпълни своята клетва.

Имахме чудесно звездно небе. Беше много светло и нашите стражи трябваше да са слепи или много немарливи, за да предоставят възможност на бени кхалид за нападение. Освен това мястото, където лежахме, вероятно не беше познато на бедуините.

12. „Пустинята да съди между нас!“

Спах дълбоко и без сънища, докато ме събуди вик. И още не бях отворил очи, когато този вик се умножи в многогласен крясък, който дойде от устата на всички хаддедихни. Поисках да скоча, но не успях. Четири фигури се нахвърлиха върху мен и употребяваха всичките си сили да ме притискат към земята.

Сънят бе напълно прогонен от очите ми. Около нас гъмжеше от бедуини. Бяха толкова много, че съпротивата беше направо безумие и само щеше да ни доведе гибелта. Ето защо изкрещях възможно по-високо:

— Предайте се, хаддедихни! Аз, Акил Шатир ефенди, ви го казвам. Аз също се предавам.

— И аз! — проехтя гласът на Халеф. — Не се отбранявайте! Заповядвам ви!

След това се изпънах и се оставих да ме вържат. Наоколо имаше още кратка бъркотия, после стана тихо. Хаддедихните, изтласкани от съпротивата от местата, се бяха върнали. Всички лежахме заедно, а нашите победители седяха така, че бяхме по средата им. Сега можех спокойно да се огледам и видях, че при намиращия се встрани тахтиреван бяха застанали за закрила трима бедуини. Човек бени кхалид и особено техният шейх не би сметнал, че са способни да проявят такова внимание.

Един мъж дойде при нас.

— Кой от вас е шейхът на хаддедихните?

— Аз — отвърна Халеф.

— Къде е другоземният ефенди?

— Тук — казах.

Гласът му звучеше различно от този на Тавил бен Шахид. Той продължи:

— Кой е баш насир от Мешхед Али?

— Тук лежа — обади се персиецът.

— Чуйте какво ще ви кажа! Ако вие тримата дадете дума, че няма да предприемате нищо без мое разрешение, ще наредя да ви отвържат. Отговорете!

Много странно. Този човек нямаше гласа на Тавил и едва сега забелязах — нито неговата фигура. При този въпрос се сетих за съгледвачите, които бяха за кратко при нас на кладенеца.

— Говори първо ти, ефенди! — прикани ме Халеф. Аз отвърнах:

— Аз давам честната си дума, но само временно, докато се намираме на това място. За по-дълго не можем да се задържим, защото не знаем кои са тези хора, защо ни нападнаха и какви са им намеренията към нас. Така че постъпи като мен!

— Добре! Аз също давам своята честна дума, но също само за времето, което ефенди сега посочи — заяви Халеф. И персиецът последва този пример.

— Аз също.

— Това ми е достатъчно — заговори предводителят. — Развържете тези трима мъже!

Заповедта беше изпълнена от трима от неговите хора, докато той стоеше неподвижен пред нас. Когато това стана, ние се изправихме до седнало положение. Той се настани срещу нас и съобщи:

— Аз съм Абд ел Дарак132, шейхът на бени лам.

Направи пауза, за да даде време на думите си да упражнят върху нас възнамеряваното въздействие. Но то не се появи. Нямахме си работа с бени кхалид. Но дали не бяхме попаднали от дъжд, та на капчук? Бени кхалид бяхме опознали, бени лам — още не. Но фактът, че точно на нас, предводителите, бяха свалени вървите, даваше основание да смятаме положението си за не чак толкова лошо. Тези бени лам се намираха тук в такъв значителен брой, че можехме да имаме в тяхно лице отлична защита срещу бени кхалид Впрочем Абд ел Дарак имаше намерение да говори с нас, което щеше да покаже каква цел е преследвал с добре проведеното нападение над нас.

— Вие сигурно не сте си имали понятие, че един толкова голям отряд бени лам се намира в близост на кладенеца — започна той.

— О, напротив — отвърнах аз.

— Значи, въпреки всичко, е така, както си го помислих. Тавил бен Ахид каза ли ви какво е замислил срещу нас?

— Да.

— Бях пратил двама съгледвачи до кладенеца, които са говорили с вас. За какви ги сметнахте?

— За каквито си бяха, за твои съгледвачи.

— Защо не им дадохте сведения за бени кхалид, с което не само можехте да им отмъстите, но и да се освободите от тях?

— Ние сме честни воини, не издайници. Следваме правилото, че Аллах иска мир, не война между своите деца. Сега сме на път за Свещения град в качеството на поклонници и като такива сме задължени да се оставим да ни води само ръката на миролюбието.