Отвъд стената на съня

Разтворът ни прогони страховете ми и ме успокои; неспособен да се съпротивлявам на умората, аз се прозинах и се възползвах от своето право на отдих. Чичо ми изглеждаше ободрен и охотно пристъпи към дежурството си, въпреки че кошмарът го бе събудил преди изтичането на полагащите му се два часа. Неусетно потънах в сън и почти веднага бях атакуван от крайно обезпокоителни съновидения. Преди всичко бях обхванат от чувство на безпределна, вселенска самота, докато враждебни тъмни сили се надигаха от всички страни и връхлитаха незнайния ми затвор. Лежах със запушена уста и вързани ръце и крака, а до слуха ми достигаха злокобните писъци на милиони същества, жадуващи кръвта ми. По някое време зърнах лицето на чичо ми и то пробуди в мен изненадващо неприятни асоциации; помпя как се опитах да закрещя, но не бях в състояние да издам и звук. Накратко, изобщо не можах да си почина, ала не бях способен и да се събудя; онова, което ме изтръгна от кошмарния ми плен, бе чудовищният, пронизителен писък, който с един замах разкъса незримата преграда на съня и тутакси ме върна в реалния свят, където всеки обект изпъкна с поразителна яснота пред мен.

V.

Когато заспах на походното легло, бях обърнат с гръб към чичо ми и в момента на внезапното си пробуждане съзрях само вратата към улицата, едното прозорче и малка част от пода и тавана. Всичко това се запечата в съзнанието ми с неестествена яркост, която нямаше как да се обясни със сиянието на противните гъби или на процеждащото се през двете прозорчета мъждукане на уличния фенер. Съдейки по сянката, която хвърляхме аз и леглото, източникът на странната жълтеникава светлина без съмнение се намираше някъде зад мен. В ушите ми продължаваше да кънти ужасяващият вик, а обонянието ми бе омерзено от скверното зловоние, изпълнило помещението. Веднага осъзнах, че се случва нещо необичайно, ето защо побързах да се обърна, за да се възползвам от оръжията, които бяхме оставили насочени към огнището. Докато се обръщах, се боях какво ли щях да видя, понеже разбудилият ме вик по всяка вероятност бе нададен от чичо ми, а аз все още не знаех срещу каква опасност предстоеше да се изправим.

Онова, което се разкри пред очите ми, надмина и най-страшните ми опасения. Съществуват ужаси на ужасите и това бе едно от онези средоточия на вселенския кошмар, които природата стоварва само върху малцина злочести и прокълнати окаяници. От осеяния с фосфоресциращи гъби землист под извираше парообразно, болезнено жълто мъртвешко сияние, зад което смътно различавах огнището; тези нечестиви изпарения клокочеха и се кълбяха, образувайки гигантски силует с размитите очертания на получовек-получудовище. Цялата фигура сякаш се състоеше от очи — зли, хищни, вълчи очи — а сбръчканата ѝ насекомовидна глава се източваше в тънка струйка, която се виеше във въздуха и изчезваше в черните недра на огнището. И въпреки че бях съзрял всичко това със собствения си взор, едва впоследствие успях да възстановя в паметта си дяволските ѝ контури. По онова време зловещият силует представляваше за мен само един кълбящ се, безформен облак от фосфоресциращи миазми, който обгръщаше и преобразяваше до състояние на омерзителна пластичност някакъв друг обект, погълнал цялото ми внимание. Този обект беше скъпият ми чичо, доктор Елиху Уипъл; той ме наблюдаваше с неописуема, свръхестествена злоба, докато чертите на лицето му почерняваха и се разплуваха по отвратителен начин, а хищно протегнатите му към мен ръце завършваха с неестествено дълги и закривени нокти, с които се стремеше да ме разкъса в неистовата свирепост на връхлетелия ни ужас.

Само дисциплината ми ме спаси да не изгубя разсъдъка си. Неведнъж се бях подготвял психологически за подобен критичен момент и сега тези тренировки ми се отплатиха. Давайки си сметка, че кълбящото се пред мен зло не е от онази субстанция, на която би могло да се въздейства с огън или химични вещества, аз грабнах модифицираната круксова тръба и изпратих към неизмеримо светотатствената сцена най-силното от ефирните излъчвания, които човек е изтръгвал някога от токовете и флуидите на естеството. Всичко потъна в синкава мъгла, разнесоха се отвратително съскане и грохот и противното жълтеникаво сияние помръкна. Миг по-късно обаче разбрах, че това помръкване е било само временно оптично явление и лъчите на апарата ми не са оказали никакво въздействие върху чудовищната твар.