Отвъд стената на съня

Както вече отбелязах, дори от доста по-голямо разстояние бях забелязал нещо необичайно в разположението на кристала, за пиедестал на който служеше неголяма могила, издигаща се на фона на плоската блатиста равнина. Сега вече можех, въпреки стелещата се мъгла, да разгледам по-добре въпросната могила. Оказа се, че тя не е никакво геоложко образувание, а труп на човек, облечен в един от защитните костюми на Кристалодобивната компания. Мъртвецът лежеше по гръб със свалена кислородна маска, която се валяше в калта на двайсет-трийсет сантиметра от тялото му. В дясната му ръка, притисната конвулсивно към гърдите му, се намираше обектът на моите въжделения — великолепен сфероиден кристал, който беше толкова голям, че вкочанените пръсти на загиналия дори не можеха да го обхванат целия. Дори отдалеч ясно се виждаше, че човекът бе умрял неотдавна. Почти отсъстваха признаци на разложение, което — като се имаха предвид особеностите на местния климат — ме навеждаше на предположението, че смъртта е настъпила преди не повече от ден. Съвсем скоро над трупа щяха да започнат да кръжат отвратителните мухи фарноти. Зачудих се кой ли беше този клетник. Едва ли бе някой от хората, които бях срещнал на Венера по време на последната ми експедиция. Вероятно беше някой ветеран, поел на дългосрочна експедиция, който не бе имал достъп до данните от полета на Андерсън и бе навлязъл в този район по своя собствена инициатива. Тук и бе намерил покой, стискайки до последния си миг безценната си находка — този забележителен, изключително едър кристал.

В продължение на пет минути стоях там, застинал на едно място и изпълнен с мрачни предчувствия. После внезапен пристъп на необясним страх едва не ме тласна в паническо бягство. Каква всъщност бе причината за смъртта му? Ако уродливите човекогущери го бяха убили, защо кристалът беше все още у него? Детекторите на Андерсън бяха открили лъчение в този квадрант дълго преди този човек да се раздели с живота си. Имаше ли участта му някаква връзка със загадъчното невидимо съоръжение? Изведнъж непреодолимата преграда ми се стори някак зловеща и аз се отдръпнах от нея с неволен трепет. Каквато и да бе истината, трябваше час по-скоро да намеря разрешение на загадката.

Мислите ми внезапно се върнаха към непосредствено засягащия ме проблем и аз неочаквано открих способ да измеря височината на стената или поне да узная дали се простира безкрайно нагоре. Загребах шепа кал, изстисках водата от нея, слепих я в що-годе плътна топка и я запратих във въздуха, опитвайки се да я прехвърля над прозрачната бариера. На четири метра височина топката ми от кал се удари в незримата повърхност и стремително се плъзна надолу, без да остави никакви забележими следи. Втората топка, която хвърлих под значително по-остър ъгъл от преди, се удари в стената на около пет метра и половина над земята и изчезна също тъй бързо като предшественичката си.

При третото загребване на кал дълго и упорито притисках буцата в ръцете си, стараейки се да я направя възможно най-плътна и тежка. После мобилизирах всичките си сили и я запратих нагоре под такъв ъгъл, че се усъмних дали изобщо ще долети до преградата. Обаче не само долетя, но и я прехвърли, след което тупна върху влажната пръст от другата ѝ страна. Най-накрая получих представа за вертикалните граници на обекта — последното ми хвърляне бе достигнало височина от шест метра и трийсет-четирийсет сантиметра.

Замислих се за вариантите, които имах. И дума не можеше да става да се опитвам да се изкатеря по вертикална шестметрова стена, плоска и гладка като полирано до съвършенство стъкло. Следователно ми оставаше да вървя покрай преградата с надеждата да я заобиколя или да открия в нея някакъв проход или друг отвор, през който да премина. Все още не знаех дали е с форма на окръжност или друга затворена фигура, или пък представлява нещо като дъга или полукръг. В съответствие с този план продължих да се придвижвам наляво, опипвайки с ръце прозрачната повърхност за всяко евентуално изменение в структурата ѝ. Преди да започна, се опитах да маркирам изходната си точка, като разрових с крак земята пред бариерата. Пръстта обаче се оказа твърде влажна, за да запази формата на вдлъбнатината, и усилието ми се оказа безрезултатно. Тогава избрах за ориентир едно високо дърво от далечната горичка, което се намираше на една линия със сияйния кристал. Така, даже и да не успеех да открия някаква пролука в стената, поне щях да знам кога съм направил пълна обиколка на оградения от нея периметър.

Докато се движех по протежението на невидимата преграда, бързо стигнах до извода, че тя описва окръжност с диаметър приблизително от сто метра — естествено, ако въпросната окръжност бе с правилна форма. Оттук следваше, че мъртвецът лежи в близост до стената в точка, намираща се точно срещу онази, откъдето бях започнал своя обход. Но къде точно се намираше — отвън или във вътрешността на затвореното пространство? Надявах се, че ще го узная съвсем скоро.