Отвъд стената на съня

Около час след пладне една стрела едва не отнесе шлема ми, а в първата секунда даже ми се стори, че кислородният ми шланг е повреден. Без да издадат и звук, коварните дяволи бяха успели да се приближат незабелязано до мен благодарение на своята сливаща се с джунглата окраска. Спаси ме светкавичната ми реакция — моментално се завъртях и успях да ликвидирам тримата, прокрадвали се най-близо зад гърба ми, с огнеметния ми пистолет. Най-едрият от тях бе висок около два метра и половина и имаше муцуна на тапир. Другите двама бяха с обичайния за расата им двеста и десет сантиметров ръст. Характерно за люспестите твари е, че нападат на групи, като се стараят винаги да имат сериозно числено превъзходство. Един-единствен, въоръжен с огнемети, полк обаче би бил напълно достатъчен, за да даде добър урок на цяла орда диваци. Струва ми се странно как изобщо са станали господстващ вид на тази планета, но като се замисля, тук няма по-развити живи същества от червейоподобните акмани и хищните скорахи на този континент и летящите тукани от другия. Разбира се, не е изключено в пещерите на Дионейското плато да се крие нещо, все още неизвестно на земната наука, ала поне на този етап не разполагаме с подобна информация.

Към два следобед стрелката на детектора ми започна да сочи на запад, указвайки наличието на отделни кристали отпред и вдясно от курса ми. Това потвърждаваше сведенията на Андерсън и аз закрачих с удвоени сили натам. Напредването не беше лесно, защото теренът ставаше все по-хълмист и гъмжеше от всевъзможни дребни гадинки и хищни растения. Непрекъснато се налагаше да разрязвам юграти34 с ножа си и да мачкам скорахи с ботушите си, а кожената ми екипировка бе станала цялата на петна от забиващите се в нея големи насекомовидни дарохи.

Слънчевата светлина едва успяваше да проникне през стелещата се мъгла и това забавяше изсъхването на влажната почва. При всяка своя крачка затъвах на десетина-дванайсет сантиметра и освен с физически усилия, измъкването на крака ми бе съпроводено и от противни жвакащи звуци. Естествената кожа на защитния ми костюм не беше никак подходяща за този климат. Разбира се, тя бе за предпочитане пред обикновените тъкани, които щяха просто да изгният при тази висока влажност, поради което си мисля, че най-практично би било използването на тънката и здрава материя от металически влакна, от която е изработен специалният свитък за записки, където сега нанасям бележките си.

В три и половина следобед поспрях, за да хапна — ако, естествено, поглъщането на тези проклети хранителни таблетки през специалния отвор на маската ми би могло да се нарече „хапване“. Щом поднових прехода, не след дълго забелязах поразителна промяна в заобикалящия ме пейзаж — от всички страни към мен настъпваха огромни растения с отровноярки цветове, които изчезваха и отново проблясваха в невъобразим калейдоскоп от преливащи багри и нюанси. Очертанията на обектите ту трептяха и се размиваха, ту ставаха контрастни и отчетливи, ритмично пулсирайки в причудлив унисон с бавно танцуващите светлинни петна. Струваше ми се, че и температурата на въздуха започна да се изменя в синхрон с визуалните изменения на обкръжаващата ме среда.

Постепенно всичко наоколо бе обхванато от ритмичните пулсации, отекващи във всяка точка на пространството и изпълващи всяка клетка на мозъка и тялото ми. С изненада установих, че съм изгубил почти напълно чувството си за равновесие и едва смогвам да се държа на краката си; опитът ми да дойда на себе си, като затворих плътно очи и запуших ушите си с длани, не доведе до нищо. За щастие, умът ми остана бистър и след няколко минути открих какво всъщност се случваше.

Бях се натъкнал на едно от изумителните, предизвикващи миражи растения, за които се носят немалко истории сред изследователите на венерианските джунгли. Андерсън ме бе предупредил за опасността и бе описал доста точно особеностите им — мъхестите стъбла, заострените листа и нашарените с ослепително ярки петна цветове, излъчващи субстанции с халюциногенен ефект. Ефирната същност на тези дяволски изпарения им позволяваше да проникват през всички познати на човечеството противогази, дихателни апарати и кислородни маски.

Спомних си за случилото се с Бейли, когато преди три години бе попаднал в сходна ситуация, и в първия момент неволно се поддадох на връхлетялата ме паника. Безцелно и хаотично се замятах из този сюрреалистичен свят, създаден от изпаренията на коварната флора. Обаче здравият ми разум бързо взе превес, възвърнах самоконтрола си и осъзнах, че единственият изход е да се придвижа в посока, противоположна на източника на опасната пулсация. Това се оказа доста трудно, понеже призрачните видения се нахвърляха отгоре ми от всички страни и непрестанно подлагаха на подривни атаки чувството ми за ориентация.