Отвъд стената на съня

Колосалните бездни от нощните му видения не бяха пустеещи — те бяха запълнени с някаква неведома субстанция, рееща се из пропастите в най-различни ъгловати форми с неестествено ярка и контрастна окраска, някои от които имаха органична, а други — неорганична природа. Част от органичните обекти пораждаха в сънуващия смътни спомени за нещо, погребано дълбоко в недрата на съзнанието му, ала той не можеше да открие какво. Впоследствие Гилман започна да разграничава органичните форми и да ги обединява в отделни категории, различаващи се една от друга по особеностите на движението си. Сред всички тези групи силно се открояваше една, включваща обекти, чиито траектории изглеждаха далеч по-осмислени и поддаващи се на логиката в сравнение с останалите.

Всички тези фантастични форми — и тези с органичен, и тези с неорганичен произход — ни най-малко не се вписваха в рамките на човешкия разум. Неорганичните предмети носеха далечни сходства с разнообразни призми, невъобразими лабиринти, главозамайващи съчетания от кубове и плоскости и дори с титанични циклопови съоръжения, докато сред органичните обекти студентът с изумление откри неподражаеми стълпотворения от сфероиди, октоподи, многоножки и оживели индуски идоли, както и комбинации от заплетени арабески, чиито лъкатушни линии се преплитаха и преливаха една в друга като туловищата на гигантски змии. Всичко наоколо излъчваше неизразима заплаха и първичен ужас; всеки път, когато му се струваше, че е бил забелязан от едно или друго същество, съдейки по внезапната промяна в движенията му, Уолтър бе обземан от толкова силен, всепроникващ страх, че мигом се събуждаше, сякаш го бяха облели с ледена вода.

За това, как се придвижваха органичните твари от сънищата му, младият мъж знаеше толкова, колкото знаеше и за загадъчната природа на собствените си неведоми движения. С течение на времето обаче разбули една от загадките, защото забеляза, че от време на време някои от предметите неочаквано се материализират от пустотата и също тъй неочаквано изчезват. Заобикалящата го бездна се изпълваше с потресаваща смесица от виещи и ревящи гласове, чиято височина, тембър или ритъм бяха невъзможни за определяне, но по някакъв начин бяха свързани с визуалните изменения, случващи се с органичните и неорганичните обекти. Гилман изпитваше страховит трепет при мисълта, че рано или късно, този кошмарен кънтеж ще достигне такава сила в неумолимите си модулации, че човешките му сетива просто няма да го понесат.

Ала първата му среща с Кафявия Дженкин не се случи сред реещите се из бездните причудливи форми. Студентът бе измъчван и от друг вид съновидения, отличаващи се с доста по-отчетлив, ясен и реалистичен колорит; тези сънища обикновено предшестваха потъването му в дълбоко и страшно забвение. Докато лежеше в мрака и се опитваше да остане буден, Гилман обикновено забелязваше как стаята му започва да се изпълва с облак меко, искрящо и сякаш отразено сияние, след което пред погледа му изплуваше особената линия между наклонената северна стена и пода, обгърнат от виолетова мъгла. Отблъскващото изчадие изпълзяваше от прогризаната от плъховете дупка в ъгъла и като потракваше с мъничките си нокти по дъсчения под, се приближаваше към лежащия в постелята младеж, вдигнало към него брадатата си муцуна, поразително напомняща сгърчено в неистова злоба човешко лице. За щастие, кошмарът милосърдно секваше, преди гнусната твар да е успяла да се приближи достатъчно, за да подуши наемателя на вещерската мансарда. Кафявия Дженкин имаше дяволски дълги и заострени зъби, придаващи още по-зловещ вид на уродливата му муцуна. Всеки ден Уолтър запълваше дупката в ъгъла, но на следващата нощ плъховете унищожаваха появилата се преграда, колкото и здрава да беше тя. Веднъж дори накара хазаина си да закове парче ламарина пред отверстието, ала още на другата сутрин откри, че плъховете са прегризали нова дупка, от която се подаваше парче кост с доста странна форма.

Студентът реши да не споделя пред лекаря си за нервното си заболяване, опасявайки се да не би да бъде изпратен в университетската лечебница точно в момента, когато се нуждаеше от всяка минута, защото изпитите наближаваха. Вече го бяха скъсали по диференциални уравнения и психология, но той се надяваше да навакса и да си вземе всички изпити до края на семестъра.