Отвъд стената на съня

Навярно Гилман не трябваше да се захваща с такива тежки научни дисциплини едновременно. Изучаването на неевклидовата геометрия63 и квантовата физика само по себе си представлява сериозно изпитание за всеки интелект, а когато човек смеси тези науки с древния фолклор, опитвайки се да открие енигматичните черти на многоизмерната реалност в мрака на готическите легенди или просто в тайнствените древни сказания, които вечер се разказват шепнешком пред камината — тогава умствената преумора е практически неизбежна.

Младият мъж беше родом от Хейвърхил, Масачузетс; но едва след като започна да следва в университета „Мискатоник“ в Аркхам, той постепенно стигна до мисълта за дълбоката връзка между избраната от него специалност — математиката — с фантастичните предания за прастарите магически тайнства. Самата атмосфера на облъхнатия от древността Аркхам по някакъв неведом начин въздействаше върху въображението на студента. Възхитени от заложбите му, но в същото време и загрижени за здравословното му състояние, професорите от „Мискатоник“ неведнъж го съветваха да укроти малко жаркия плам, с който Гилман се бе нахвърлил над книгите, и дори стигнаха дотам, че специално за него съкратиха задължителния курс от общи дисциплини. Освен това забраниха достъпа му до някои древни ръкописи с доста съмнителна — и даже опасна — репутация, съхранявани под ключ в университетската библиотека. За нещастие, тази последна предохранителна мярка закъсня, понеже Гилман вече бе получил достатъчно подробна представа за ужасяващите откровения на прокълнатия „Некрономикон“ на Абдул Алхазред, фрагментарно запазената „Книга на Ейбон“ и забранената „Неназовими култове“ на Фон Юнц, за да съпостави светотатствените знания от тези фолианти с абстрактните си математически формули, което хвърляше нова светлина върху тайните на Вселената и взаимодействията между познатите и непознатите измерения на пространството.

Естествено, младият Уолтър знаеше, че живее в дома на вещицата — точно затова и беше наел мансардата. В архивите на окръг Есекс имаше немалко документи за процеса срещу Кезия Мейсън и признанията ѝ (които явно бяха изказани под натиск) бяха направили голямо впечатление на Гилман. Обвиняемата бе заявила на съдията Хаторн, че знае за определени геометрични фигури — по-скоро комбинации от прави и криви линии — посредством които можело да се мине през стените на мирозданието и да се излезе отвъд пределите на пространството. Тези фигури служели за прехвърляне в други измерения и нерядко били използвани по време на вещерските сборища в клисурата с Белия камък от другата страна на Медоу Хил, както и на пустеещия остров, намиращ се насред река Мискатоник. Обвиняемата бе разказвала и за някакъв Черен човек, за положената ѝ пред него клетва и за новото си име — тайно име — Нахаб, което получила. Скоро след даването на тези показания Кезия Мейсън нарисувала на стената на килията си гореспоменатите тайнствени фигури и изчезнала безследно.

Във въображението на Гилман витаеха причудливи идеи, когато си мислеше за вещицата. Щом студентът узна, че къщата, дала подслон на Кезия преди повече от двеста трийсет и пет години, все още си стои на тясната уличка в центъра на града, той бе обхванат от необясним трепет, а не след дълго до ушите му достигнаха и онези местни легенди, които жителите на Аркхам се осмеляваха да разказват само шепнешком. В тези необикновени истории се мълвеше, че магьосницата може да бъде видяна и до днес в старовремската постройка и на близките улички; че обитателите на този дом и съседните сгради неведнъж откривали по телата си рани от ухапвания, поразително напомнящи за следи от човешки зъби; че в навечерието на Валпургиевата нощ и Деня на Вси светии из града ехтели приглушени детски писъци, а когато тези кошмарни дни отминели, около вещерския дом се носело отвратително зловоние, идващо нейде от таванския етаж; и не на последно място, хората говореха за неголямото, покрито с дълга козина създание с остри зъби, което пълзяло по улиците на Аркхам и любопитно душело случайните минувачи. Когато чу всичко това, младият мъж реши на всяка цена да заживее в къщата на вещицата.

Това не беше никак трудно; мястото имаше лоша слава и поради тази причина нямаше желаещи да наемат цялата сграда. Ето защо имотът отдавна бе раздробен на евтини мебелирани стаи, всяка от които се отдаваше самостоятелно под наем. Уолтър не можеше да обясни какво точно очакваше да открие там, ала усещаше, че непременно трябва да заживее в обгърнатия в тайнственост вещерски дом, където по силата на неизвестни обстоятелства една възрастна жена от седемнайсети век бе надарена със способността да прониква в такива дълбини на математиката, до които не бяха успели да достигнат гении като Планк, Хайзенберг, Айнщайн и Де Ситер64.