Отвъд стената на съня

Старицата неизменно се появяваше — сякаш от нищото — в близост до онзи ъгъл, където наклонената северна стена се срещаше със скосения таван. На Гилман му се струваше, че тя се материализира по-близо до тавана, отколкото до пода. С всеки нов сън магьосницата се приближаваше по мъничко към него и той я виждаше все по-ясно и отчетливо. Кафявия Дженкин също припълзяваше все по-близо и по-близо и дългите му жълтеникави зъби проблясваха на фона на причудливото виолетово сияние. Пискливото му, кикотещо се гласче се бе запечатало в паметта на младежа и той помнеше, че отблъскващата твар също бе говорила за Азатхот, както и за някакво неведомо същество, наречено Нйарлатхотеп.

Обикновено кошмарите с Кезия и Кафявия Дженкин бяха по-краткотрайни и предхождаха другите, доста по-продължителни и странни съновидения. И при тях се наблюдаваше сходна тенденция — необикновените форми, носещи се из бездните, имаха забележимо по-ясни очертания и Гилман вече знаеше с необяснима убеденост, че заобикалящите го пропасти принадлежат към четвъртото измерение. Органичните обекти, чиито движения преди му бяха изглеждали хаотични и безцелни, навярно представляваха проекции на живи същества, населяващи нашата планета, в това число и хора. Що се отнася до останалите, студентът не смееше да си представи как ли биха могли да изглеждат в своите собствени многоизмерни пространствени сфери. Две създания от онези, чиито траектории изглеждаха най-малко хаотични (по-голямото приличаше на стълпотворение от сияйни, преливащи в различни багри сфероиди, а по-малкото представляваше полиедър66 със съвършено невероятна окраска и бързо променящи се ъгли на многобройните си стени), сякаш забелязваха присъствието му и или го водеха, или го следваха, докато той се рееше покрай гигантски призми, огромни лабиринти, формации от кубове и главозамайващи циклопови съоръжения. През цялото време, докато сънуваше тези сънища, Гилман долавяше страховит далечен тътен, наподобяващ неописуемо съчетание от рев и вой, който неумолимо се засилваше, като че ли целеше да достигне чудовищни измерения, непоносими за човешкия слух.

В нощта на 19 срещу 20 април в сънищата на младия мъж се появи нещо ново, което за пореден път го озадачи. Почти въпреки волята си той се рееше над сумрачната бездна, носейки се след стълпотворението от сфероиди и малкия полиедър, когато забеляза, че ръбовете на намиращите се недалеч от него формации от гигантски призми образуват съвършено правилни, повтарящи се ъгли. В същия миг Гилман се озова на място, което нямаше нищо общо с исполинската бездна и определено беше част от познатия му земен свят. Студентът стоеше на стръмния склон на каменисто възвишение, обляно от ярка светлина, и като по чудо успяваше да запази равновесие. Беше без обувки и само по пижама. Той се опита да направи една крачка, но не бе способен да отдели крака си от земята. Стелещите се гъсти изпарения от непонятно естество скриваха околността от погледа му и Уолтър виждаше само малка част от склона пред себе си. Той неволно потръпна при мисълта що за тайни можеше да таи в себе си непроницаемата мъгла.

Тогава ги видя. Два силуета, които бавно се изкачваха по стръмния хълм към него. Това бяха дяволската старица и нечестивото острозъбо изчадие. Изведнъж вещицата падна на колене и скръсти някак странно ръцете си, а Кафявия Дженкин вдигна дясната си лапа, която поразително приличаше на човешка длан, и посочи нейде в празнотата. Подчинявайки се на някакъв неустоим импулс, Гилман се обърна и с огромни усилия успя да отлепи крак от земята, за да пристъпи в посоката, определена от ъгъла между лапата на отблъскващата твар и скръстените ръце на магьосницата. Ала преди да е направил и три крачки, отново се озова сред гигантската сумрачна бездна. Край него като в шеметен водовъртеж се носеха безброй геометрични форми и най-различни органични обекти. Студентът почувства как му се завива свят и започна да пропада стремително надолу. Този кошмарен полет сякаш нямаше край. В следващия миг Уолтър внезапно се събуди и установи, че лежи в постелята си в старата мансарда на вещерския дом, облян в ледена пот.

Този ден младежът реши да си остане у дома и да пропусне лекциите. За свое изумление, Уолтър внезапно откри, че някаква неведома сила по странен начин управлява зрението му и той не е в състояние да откъсне поглед от едно празно място на пода. С течение на времето точката, привличаща невиждащия му взор, променяше местоположението си, но едва към пладне Гилман успя да се пребори с непреодолимата външна сила, принуждаваща го да седи на едно място, вторачен в празнотата. В два следобед той излезе навън да хапне нещо за обяд и докато крачеше по тесните улички, неочаквано забеляза, че през цялото време върви все на югоизток. Отново трябваше да приложи големи усилия на волята си, за да отиде в закусвалнята на Чърч Стрийт, ала противно на очакванията му, след като се подкрепи и възвърна силите си, неумолимото чуждо въздействие се усили още повече.