Отвъд стената на съня

Франк се замисли. Всъщност една вечер тъкмо се прибирал, когато случайно подочул разговора между Джо Мазуревич и младия френски канадец, който живеел в стаята точно под Уолтър. Двамата споделяли страховете си във връзка с наближаващата Валпургиева нощ, до която оставали броени дни, и изразявали дълбокото си съжаление за печалната съдба на младия джентълмен, наел вещерската мансарда. Дероше (така се казвал канадецът) споменал, че почти всяка нощ чувал от стаята над него множество стъпки — както на боси, така и на обути крака — а веднъж дори се качил на горния етаж с намерението да надникне през ключалката, за да види с какво точно се занимавал съседът му, та смущавал съня му. Ала още щом изкачил стъпалата, Дероше се вцепенил, понеже зърнал призрачно виолетово сияние, процеждащо се изпод вратата на мансардното помещение. А щом дочул и гласовете, долавящи се от вътрешността на обитаваната от вещицата стая, се разтреперил като лист, обърнал се и по най-бързия начин се прибрал в квартирата си и залостил вратата си. Елууд добави, че това признание на канадеца било изречено с поверителен, съзаклятнически шепот.

Ала щом му разказа за подочутия разговор, Франк побърза да успокои състудента си с предположението, че по всяка вероятност всичко си има съвсем прозаично обяснение. От една страна, съседите им се чудели какво толкова прави Гилман посред нощ, а от друга — нервите им били обтегнати от наближаващата Валпургиева нощ, обвеяна в суеверен страх от вкоренените в простолюдието вековни предразсъдъци. Нямало съмнение, че Уолтър се разхожда и говори насън — все пак именно поради тази причина Дероше отишъл пред вратата му — но що се отнася до виолетовото сияние, със сигурност канадецът си го бе въобразил. Това било често срещано при тези хора — стигало им само да чуят за някое по-особено явление и развинтеното им въображение създавало илюзията, че са го видели наистина. Ето какво предлагал Елууд — Гилман да се премести за няколко дни в неговата квартира, за да не нощува сам. Така Франк щял веднага да го събуди, ако заговори или тръгне да се разхожда насън. Следващата стъпка била да се обърнат към лекар. Освен това не би било зле да занесат необикновената статуетка в тукашните музеи и да я покажат на някои от преподавателите си. Може би така щели да успеят да изяснят какво представлява. За да не събудят излишни подозрения, най-добре да кажат, че са я намерили в някоя кофа за смет. Естествено, междувременно Домбровски трябвало веднъж завинаги да реши проблема с плъховете — дали с отрова, дали по някакъв друг начин.

Окуражен, този ден Уолтър посети всички занятия в университета. Все още долавяше притеглянето от страна на неизвестните небесни тела, ала поне за момента успяваше да го държи под контрол. В почивките между лекциите Гилман показа загадъчната фигурка на неколцина от професорите си; всички до един бяха заинтригувани, но никой не можеше да обясни същността или произхода на необичайната находка. Следващата нощ Уолтър спа на дивана, който господин Домбровски сложи в квартирата на Елууд, и за първи път от няколко седмици сънят му бе спокоен и несмущаван от кошмарни съновидения. Въпреки това обаче Гилман не можеше да се отърси от усещането, че подобряването на състоянието му беше само временно и болестта му не си бе отишла, а напевният вой на молещия се Мазуревич продължаваше да ехти из къщата и да го изпълва с раздразнение.

През следващите няколко дни тази тенденция се запази и Уолтър най-сетне успя да си отдъхне, обнадежден от отсъствието на тревожните симптоми. Според Елууд той нито говореше насън, нито се опитваше да стане от постелята и да се впусне в сомнамбулни скитания. Междувременно господин Домбровски старателно посипа с отрова за плъхове всяко ъгълче на вещерската мансарда. Единственото обезпокоително обстоятелство беше несекващото бъбрене на суеверните чужденци, чието въображение бе изострено до краен предел от някогашните легенди и предания. Мазуревич дълго време увещаваше Гилман и в края на краищата успя да го убеди да приеме едно евтино разпятие, осветено от отец Иваницки. Дероше също имаше нещо за него — той му сподели, че първите две нощи след преместването на Уолтър при Елууд от необитаваното помещение над главата му се чували нечии тихи, прокрадващи се стъпки. Пол Чойнски твърдеше, че нощем долавял странни звуци, идещи откъм коридора и стълбището, а съпругата на хазаина — мадам Домбровска — се кълнеше, че неотдавна за първи път след Деня на Вси светии отново видяла Кафявия Дженкин. Естествено, подобни наивни слухове бяха лишени от какъвто и да било здрав разум, ала въпреки това Гилман закачи евтиното никелово разпятие на вратата на гардероба, стоящ до дивана в квартирата на Елууд.