Отвъд стената на съня

След около час Гилман успя криво-ляво да се овладее и изведнъж си даде сметка, че се е отдалечил на доста голямо разстояние от града. Наоколо се простираха наглед безкрайни мочурища, които придаваха още по-мрачен вид на и бездруго унилия пейзаж. В момента вървеше по тесен коларски път, водещ към Инсмут — старинно, запустяло градче, където повечето жители на Аркхам не смееха да пристъпят. Макар че импулсът да се движи на север не отслабваше, студентът намери сили да му се противопостави. Навярно нямаше да се справи, ако предишното притегляне — от югоизток — не се беше възобновило; Уолтър се възползва от ситуацията и успя почти да уравновеси двете могъщи сили. Той се обърна и закрачи бавно към Аркхам. Щом достигна града, влезе в едно неголямо заведение, където изпи чаша кафе, след което отиде в библиотеката и започна безцелно да прелиства първите попаднали му подръка списания. Сетне отново тръгна да скита по улиците и срещна неколцина познати (впоследствие те си спомниха как се изненадали от необикновения му загар), но не им разказа нищо за неотдавнашната си разходка извън града. В три следобед влезе в едно ресторантче, за да обядва, и забеляза, че магнетичното привличане от север или бе отслабнало, или се бе разделило на два противоположни импулса. Останалата част от деня уби в един евтин кинематограф, взирайки се тъпо в движещите се картини, без изобщо да ги вижда.

Около девет вечерта Гилман се отправи към вещерския дом. Вече беше доста уморен и едва пристъпваше. От първия етаж отново се носеха нескончаемите молитви на Мазуревич и младежът побърза да се качи по стълбите, защото нямаше да изтърпи поредната тирада на суеверния поляк. Мина покрай стаята на Елууд, без дори да погледне към вратата му, и продължи нагоре към мансардата. Ала щом прекрачи прага на квартирата си и включи осветлението, коленете му изведнъж омекнаха и Уолтър почувства как му причернява пред очите. Върху писалището имаше нещо, което не биваше — просто не можеше! — да е там. Понеже бе лишен от опора в долната си част, странният предмет не можеше да стои изправен и лежеше настрани. Това бе статуетката, която Гилман бе отчупил от орнаментираната балюстрада в последния си кошмарен сън. Всички подробности бяха налице — и издутото по средата бъчвоподобно туловище, и радиално проточващите се от средната му част стъбълца, и разперените лъчи на звездовидните образувания в горния и долния му край… На ярката светлина от електрическата крушка фигурката изглеждаше искрящо сива и осеяна със зелени жилки. Студентът ясно забеляза нащърбените следи, недвусмислено показващи, че статуетката е била откъртена от балюстрадата, която бе видял в снощния си сън.

Той не закрещя само защото бе напълно парализиран от ужас. Никой не би могъл да понесе подобно смесване на сън и реалност. Целият треперейки, Уолтър взе статуетката и със залитане закрачи надолу по стълбите към жилището на господин Домбровски — собственика на къщата. Монотонното виене на молещия се Мазуревич продължаваше да ехти из вещерския дом, ала студентът не му обръщаше внимание. Хазаинът си беше вкъщи и любезно посрещна младия джентълмен. Не, каза той, никога не бил виждал тази вещица и не знаел нищичко за нея. Обаче жена му споделила, че днес, докато чистела стаите, намерила някакъв странен метален предмет в едно от леглата. Ей сега щял да я повика. Да, кимна съпругата му, това бил въпросният предмет. Къде го била открила ли? В кревата на младия джентълмен, съвсем близо до стената. Ами предметът наистина изглеждал странно, но стаята на господин Гилман била пълна със странни неща — книги, рисунки, записки… Не, не знаела нищо повече за необичайната находка.

Обезсърчен, Уолтър се качи в мансардата си, потънал в дълбок смут. Ами ако все още сънуваше и всичко, случило се през този ден, бе част от кошмара? Или пък сомнамбулизмът му бе навлязъл в такава фаза, че бродеше из съвършено непознати места? Къде обаче би могъл да намери толкова необикновен предмет? Не помнеше да е виждал нещо подобно дори в музеите на Аркхам. А може би причудливата фигурка не беше следствие, а първопричина за съня? Навярно първо се беше сдобил с нея и тя му бе направила толкова силно впечатление, че въображението му бе родило фантастичния сюжет с терасата, балюстрадата и гигантския град, ширнал се в необятната долина… На следващия ден трябваше да провери тази версия и може би най-накрая да отиде на психиатър.