Отвлеченият министър-председател

— Невъзможно! — извиках изумен.

Поаро ми хвърли унищожителен поглед, с който ми даде да разбера, че трябва да си държа езика зад зъбите.

— За съжаление, макар да изглежда невъзможно, е съвсем вярно — продължи лордът.

Поаро погледна мистър Додж.

— Мосьо, преди малко казахте, че времето е всичко. Какво имахте пред вид?

Двамата мъже се спогледаха и лорд Естър добави:

— Сигурно сте чули, мосьо Поаро, за предстоящата конференция на съюзниците.

Приятелят ми кимна.

— По понятни причини подробности за мястото и времето на провеждането й не са публикувани. Но макар датата да не е съобщена във вестниците, в дипломатическите кръгове, разбира се, е известна. Конференцията ще се състои утре, четвъртък, вечерта в двореца Версай. Сега разбирате ужасната сериозност на положението. Няма да скрия от вас, че присъствието на министър-председателя там е от жизнена необходимост. Призивът за примирие, подет и поддържан от агентите на Германия в нашите среди, се е засилил. Всеобщо мнение е, че силната личност на министър-председателя ще даде поврат на конференцията. Отсъствието му може да има много сериозни последици — навярно преждевременен или катастрофален мир. А няма кого да изпратим вместо него. Той единствено може да представи Англия.

Лицето на Поаро бе станало много сериозно.

— В такъв случай вие считате отвличането на министър-председателя направо за опит да се отстрани той от конференцията?

— Повече от сигурен съм. Всъщност той бе на път за Франция, когато това се случи.

— А кога ще се състои конференцията?

— Утре в девет вечерта.

Поаро извади от джоба си огромен часовник.

— Сега е девет без четвърт.

— Двайсет и четири часа — замислено забеляза мистър Додж.

— И петнайсет минути — поправи го Поаро. — Не забравяйте, този четвърт час, мосьо, може да се окаже полезен. Сега подробностите — похищението във Франция ли стана или в Англия?

— Във Франция. Мистър Макадам замина за Франция тази сутрин. Трябваше да прекара нощта в дома на главнокомандуващия и утре да продължи за Париж. Бе превозен през Ламанш от патрулен кораб. В Булон го посрещнала кола, изпратена от началник-щаба, и един от адютантите на главнокомандуващия.

— Eh bien?

— Потеглили от Булон…, но изобщо не пристигнали.

— Как?

— Мосьо Поаро, това не е била редовната кола; и колата, и адютантът били фалшиви. Истинската кола била намерена в страничен път, а адютантът — със здраво запушена уста и вързан.

— А фалшивата кола?

— Все още не е заловена.

Поаро нетърпеливо махна с ръка.

— Невероятно! Сигурно няма да се изплъзне от внимание за дълго.

— Така мислехме и ние. Струваше ни се, че е само въпрос на щателно претърсване. В тази част на Франция е обявено военно положение. Бяхме убедени, че колата не може да остане дълго време незабелязана. Френската полиция и нашите хора от Скотлънд ярд заедно с военните напрягат всички сили. Невероятно е, както сам казахте, но засега нищо не е открито.

В този момент някой почука на вратата. Влезе млад офицер и връчи на лорд Естър плик, покрит целият с печати.

— Направо от франция, сър. Донесох го тук, както наредихте.

Министърът нетърпеливо разкъса плика и възкликна. Офицерът се оттегли.

— Най-сетне новини! Тази телеграма току-що е дешифрирана. Открили са втората кола, а също и секретаря Даниълз, упоен с хлороформ, вързан и със запушена уста, в една изоставена ферма, близо до К. Нищо не си спомня, освен че някой изотзад затиснал устата и носа му с нещо и той се опитал да се освободи. Полицията е убедена в достоверността на думите му.

— И нищо друго ли не са намерили?

— Не.

— И трупа на министър-председателя? В такъв случай има още надежда. Но все пак е странно. Защо, след като са се опитали тази сутрин да го застрелят, сега си създават толкова грижи да го запазят жив?

Додж поклати глава.

— Едно нещо е съвсем сигурно. Решени са на всяка цена да му попречат да присъства на конференцията.

— Ако това е в границите на човешките възможности, министър-председателят ще присъства. Дано само не е твърде късно. Сега, господа, разкажете ми всичко отначало. Трябва да знам също и за тази история с покушението.

— Миналата нощ министър-председателят, придружен от един от секретарите си, капитан Даниълз…

— Същият, който го е придружил във Франция ли?

— Да. Както казах, те отидоха с кола до Уинзър, където министър-председателят имаше среща. Рано тази сутрин той се е връщал в града и по пътя бе направен опит за покушение.

— Един момент, ако обичате. Кой е този капитан Даниълз? Имате ли досието му?

Лорд Естър се усмихна.

— Мислех си, че ще ме попитате. Не знаем много за него. Не е от известно семейство. Служил е в английската армия и е извънредно способен секретар, тъй като е изключително надарен лингвист. Мисля, че говори седем езика. Ето защо и министър-председателят го избра да го придружи във Франция.

— Има ли роднини в Англия?

— Две лели. Мисиз Евърард, която живее в Хемпстед, и мис Даниълз, тя пък живее до Аскът.

— Аскът ли? Това не е ли близо до Уинзър?

— Не сме пренебрегнали тази подробност, но тя няма да доведе доникъде.

— В такъв случай смятате, че капитан Даниълз е извън подозрение?