Пайнс

— Именно.

— Още ли ви мъчи главоболие?

— Не, изчезнало е.

— Аз съм доктор Дженкинс.

Мъжът стисна ръката муи се нстани на един стол до леглото.

— Какъв доктор сте? — попита Итън.

— Психиатър. Итън, искам да ми отоговорите на няколко въпроса, ако нямате нищо против. Казали сте някои интересни неща на доктор Майтър и сестрата, когато са ви довели тук. Знаете ли какво имам предвид?

— Не.

— Говорили сте за труп в една къща в града. И че не сте успели да се свържете със семейството си.

— Не си спомним дм съм разговарял със сестра или лекар.

— Не сте били на себе си. Итън, имате ли психически заболявания?

Досега Итън беше легнал в леглото.

Сега се надигна с мъка.

Между щорите проникваше ярка слънчева светлина.

Беше ден.

На някакво първично ниво се зарадва, че е така.

— Що за въпрос е това? — попита той.

— От онези, за които ми плащат. Озовалили сте се тук снощи без портфейл, без документи…

— Преди няколко дни ме измъкнаха от автомобилна катастрофа и или шерифът, или от „Бърза помощ“ не са си свършили шибаната работа. И сега съм тук без телефон, без пари и без документи. Не съм си изгубил портфейла.

— Успокойте се, Итън, никой не казва, че сте направили нещо лошо. И тъй, искам да отговорите на въпроса ми. Имате ли психични заболяванияия?

—       Не.

— А някой ваш роднина да е страдал от такива?

—       Не.

—       Да сте страдали от посттравматичен стрес?

—       Не.

— Но вие сте участвали във втората война в Залива.

— Откъде знаете това?

Дженкинс посочи към врата му.

Итън погледна към гърдите си и видя табелката на верижката й. Странно. Открай време я държеше а чекмеджето ма нощното си шкафче. Не помнеше кога и беше слагал за последен път. Не мислеше, че я е взел на тръгване, и определено не помнеше да я е слагал в багажа си или да е възнамерявал да я носи.

Погледна името си, званието, номера на социалната си осигуровка, кръвната група и религиозните предпочитания („Без религ. предп.“), гравирани върху неръждаемата стомана.

Старши подофицер Итън Бърк.

—       Итън?

—       Какво?

—       Служили сте във втората война в Залива, нали?

—       Да, летях на UH—60.

—       Какво е това?

— Хеликоптер „Блек Хоук“

—       Значи сте участвали в бойни действия?

—       Да.

— Интензивни ли?

— Може да се каже.

—       Ранявали ли са ви?

—       Не разбирам какво общо има това с…

—       Просто отговорете на въпроса ми, ако обичате.

—       Свалиха ме във втората битка при Фалуджа през зимата на две хиляди и четвърта. Беше операция за евакуиране и току-що бяхме натоварили ранени морски пехотинци.

—       Имаше ли убити?

Итън пое дълбоко дъх.

Издиша.

Ако трябваше да е честен, въпросът го бе изненадал и изведнъж откри, че събира кураж за поредицата от картини, за справянето с които бяха отишли много психотерапевтични сесии.

Ударната вълна, когато ракетният снаряд експлодира зад него.

Откъснатата опашна част и отказващият ротор на височина четиресет и пет метра над улицата.

Внезапната центробежна сила, когато хеликоптерът започва да се върти като пумпал.

Полуделите уреди.

Невъзможността да помръдне лоста за управление.

Сблъсъкът, които се оказва далеч не точкова лош, колкото е очаквал.

Изгубва съзнание само за половин минута.

Ремъкът на седапката е заял, не може да стигне до ножа си.

— Итън. Имаше ли убити?

Куршумите на бунтовниците вече разкъсват обшивката на хеликоптера. Някой стреля с АК.

През спуканото стъкло вижда как двама медици се отдалечават, накуцвайки, от машината.

Абсолютно замаяни и не на себе си.

—       Итън…

Насочват се право към ротора с четирите му перки, който все още се върти достатъчно бързо.

Край.

Няма ги.

Кръв се стича по стъклото на кабината.

Още стрелба.

Бунтовниците приближават.

— Итън?

—       Всички с изключение на мен бяха убити — каза Итън.

—       Значи вие сте били единственият оцелял?

—       Точно така. Бях заловен.

Дженкинс надраска нещо в бележника си с кожена подвързия.

—       Трябва да ви задам още няколко въпроса, Итън. Колкото по-честно отговорите, толкова повече шансове ще имам да ви помогна, а аз искам само това. Чували ли сте гласове?

Итън се опита да се овладее.