Пактът „Касандра“

Той поведе Бауер към стъклен мецанин, който се издигаше над кабините за обеззаразяване и лабораторията. От този наблюдателен пункт Бауер проследи пътя на екипа, който последователно преминаваше от една кабина в друга. Тъй като процедурата по обеззаразяването беше необходима само при излизане от лабораторията, влизането в нея отне само няколко минути.

Когато влязоха, служителите отвориха кутията. Бауер се наведе напред и заговори по микрофон:

— Внимавайте много при прехвърлянето!

— Да, господин директоре — отекна отговорът им в тонколоните, подобно на метален звън.

Те потопиха ръце в облака от азот и бавно извадиха подобието на пистолетен барабан, където бяха поставени ампулите. Бауер се напрегна. Вратата на хладилния сейф, който не се отличаваше особено от „автомата за кока-кола“ в „Биоапарат“, се отвори.

— Нямаме много време — промърмори Бауер. — Останалите от екипа готови ли са?

— Напълно — увери го Яуних. — Целият процес ще приключи за по-малко от осем часа.

— Започнете процедурата без мен — каза Бауер. — Ще се присъединя към вас на последните етапи от рекомбинирането.

Яуних кимна. Очевидно директорът искаше да присъства на събитието, което впоследствие щеше да бъде ознаменувано като повратна точка в развитието на биохимичното инженерство. Но обстоятелствата, докарали вируса на едрата шарка в комплекса — каквито и да бяха те, явно бяха оказали силно въздействие върху стария учен. Преди да се гмурне в напрегнатата атмосфера на лабораторията, той се нуждаеше от почивка.

— Бъдете сигурен, че всяка стъпка от процедурата ще бъде документирана на видеозапис, господин директор.

— Така би трябвало и да бъде — отбеляза Бауер. — Това, което ще направим днес тук, не е правено никога досега. Руснаците не биха могли да го постигнат в условията на „Биоапарат“. Американците са твърде страхливи, за да опитат. Помисли, Клаус: това е първият опит за генетичното изменение на една от най-страшните болести на човечеството, началото на трансформация, която ще направи безсилни всички ваксини от миналото и настоящето! Какъв ще бъде резултатът? Съвършеното бойно оръжие!

— За което има един-единствен лек — довърши Яуних. — Строга карантина.

Очите на Бауер заблестяха от вълнение.

— Точно така! Тъй като няма да има лекарство, всяка заразена страна ще трябва незабавно да затвори границите си. Вземи Ирак например. Багдад не обръща внимание на предупрежденията ни да се въздържи от определени действия. Взема се решение да ги нападнем. Пускаме нашата принцеса във водата или хранителните припаси. Хората се заразяват с болестта; смъртността нараства бързо и застрашително. Населението е отчаяно, втурва се към границите на страната, но те са затворени. Всеки иракчанин се смята за заразен. Онези, които опитват да избягат през планините, биват преследвани и убивани.

Бауер разпери ръце като фокусник, който пуска гълъб.

— Хоп! За нула време врагът е унищожен. Не може да се защитава, защото вече няма армия. Не може да се съпротивлява, защото инфраструктурата на страната се е сгромолясала. Не може да упражнява власт, защото онова, което е останало от народа, се е обърнало срещу него. Единственият му изход е безусловна капитулация.

— Или търсене на ваксина — отбеляза Яуних.

— Само че търсенето ще се окаже безплодно, защото ваксина не съществува — Бауер се наслаждаваше на думите си. — Или поне така ще му бъде съобщено — той се усмихна. — Но да караме подред: подгответе пробите за рекомбинация. Ако всичко мине добре, можем да помислим и за ваксина.

Бауер сложи ръка на рамото на Яуних.

— Оставям работата във вашите изключително способни ръце. Ще се видим след известно време.

* * *

Няколко часови пояса пт на изток, в Хюстън, Мегън Олсън вкара вишневочервения си мустанг в онази част от паркинга на НАСА, предназначена за екипа на космическата совалка. Заключи колата и бързо тръгна към административната сграда. Съобщението от Дилън Рийд бе прекъснало вечерята й с хубавичкия, но отегчителен космически инженер. Последната дума, която се изписа на пейджъра й, беше „СПЕШНО“.

Мегън мина през охраната и влезе в асансьора, който бързо я отведе на шестия етаж. Макар че мястото беше ярко осветено, в коридорите цареше неестествена тишина. Вратата към кабинета на Рийд беше широко отворена. Мегън почука и влезе.

Кабинетът беше разделен на работно пространство и много по-голяма част за съвещания, заета от дълга овална маса. Мегън примигна. На масата седяха пилотът на совалката Франк Стоун и командирът Бил Керъл, както и ръководителят на полета Хари Ландън и заместник-директорът Лорн Алънби. Последните двама изглеждаха уморени, костюмите им бяха смачкани, сякаш току-що се бяха завърнали от продължителен полет. Мегън реши, че по всяка вероятност е точно така. Тъй като до излитането на совалката оставаха по-малко от четиридесет и осем часа, Ландън и Алънби със сигурност бяха долетели от Кейп Канаверал.

— Мегън — заговори Дилън Рийд, — благодаря ти, че дойде толкова бързо. Мисля, че познаваш всички тук.