Пактът „Касандра“

— Благодаря ти. Естествено, не бих искала да стане по този начин, но…

Дойде сервитьорката и двамата си поръчаха закуска.

— Трябваше първо да ми се обадиш — каза Мегън. — След няколко часа заминавам за Кейп Канаверал.

— Знам.

Тя го изгледа изпитателно.

— Не си бил целия този път, само за да ме поздравиш — макар че би ми се искало да е така.

— Тук съм заради онова, което се случи с Трилор — каза Смит.

— Защо? Според медиите вашингтонският отдел „Убийства“ вече се е заел със случая.

— Така е. Но Трилор беше главен медицински експерт, важен член на екипа на НАСА. Изпратиха ме тук, за да проверя дали нещо в биографията и дейността на Трилор би могло да ни подскаже защо е бил убит.

Мегън присви очи.

— Не разбирам.

— Мегън, изслушай ме. Ти зае мястото му на борда на совалката. Сигурно си работила с него. Всичко, което ми кажеш, ще ми бъде от полза.

Сервитьорката се върна с поръчките им и двамата потънаха в мълчание. При мисълта за храна Мегън изведнъж усети, че й се повдига. Тя се стегна и събра мислите си.

— Първо, по-голямата част от тренировките ми протече под наблюдението на доктор Дилън Рийд. Титлата главен медицински експерт донякъде е подвеждаща. Не е като да раздаваш аспирини или бинтове за превръзка. Задълженията ми са чисто изследователски. Като ръководител на биомедицинската изследователска програма Дилън работеше най-много с главния медицински експерт — Трилор. Той повтори експериментите с мен за всеки случай, ако се наложи да замествам Трилор. Така че всъщност никога не съм работила с Адам.

— А личните му контакти? Беше ли близък с някого? Носеха ли се слухове за него?

— Той беше самотник, Джон. Никога не съм чувала да излиза на срещи, още по-малко да има връзка. Мога да ти кажа само, че с него не се работеше особено приятно. Беше блестящ като интелект, но падаше сухар, никакво чувство за хумор, никакъв чар. Сякаш докато медицинският му гений се е развивал, останалата част от него е закърняла.

Тя помълча малко.

— Твоето разследване няма да се отрази върху полета, нали?

Смит поклати глава.

— Няма причини за това.

— Най-доброто, което мога да направя за теб, е да ти дам имената на хората, които пряко работеха с Трилор. Може би те ще могат да ти кажат нещо.

Смит беше убеден, че вече знае тези имена, а и други. Той бе прекарал половината нощ в преглеждане на документите за Адам Трилор, предоставени му от ФБР, Агенцията за национална сигурност и НАСА. И все пак внимателно изслуша имената, които Мегън изреди.

— Това наистина е всичко, което знам — приключи тя.

— Достатъчно ми е, за да работя. Благодаря ти.

Мегън се усмихна.

— Като се има предвид с какво се занимаваш, предполагам, че няма никакъв шанс да обядваме заедно? Мога да намеря отлично място.

— Иска ми се — отговори той и наистина беше така. — Но може би ще се видим в Едуардс, когато кацнеш.

Базата на ВВС в Калифорния беше основната писта за кацане на совалката.

Помълчаха малко, после Мегън каза:

— Трябва да тръгвам.

Той се протегна през масата и здраво стисна ръката й.

— Върни се жива и здрава.

* * *

Потънала в мисли, Мегън се връщаше в апартамента си. Адам Трилор беше убит, а Джон Смит изведнъж се появяваше в Хюстън. Той недвусмислено обясни защо са го изпратили. Умело я разпита, но не й каза нищо в замяна. Какво всъщност търсеше тук? Кого преследваше и защо? Имаше само един начин да разбере.

Когато влезе в апартамента си, Мегън извади мобилния си телефон и набра номера, който отдавна знаеше наизуст.

— Клайн на телефона.

— Обажда се Мегън Олсън.

— Мегън… Мислех, че вече пътуваш към Кейп Канаверал.

— След малко тръгвам, сър. Случиха се някои неща, за които реших, че трябва да ви уведомя.

Тя набързо разказа за разговора си с Джон Смит.

— Беше, меко казано, потаен — каза Мегън. — Смятате ли, че трябва да предприема нещо спрямо него?

— Не — бързо отговори Клайн. — Смит се интересува заради дългите си години работа в ИМИИЗАСАЩ.

— Не разбирам, сър. Какво общо има това?

Клайн направи пауза.

— Слушай внимателно, Мегън. В Русия, в „Биоапарат“ е станал инцидент — той направи пауза и Мегън затаи дъх. — Беше открадната една посявка. Адам Трилор беше в Москва по същото време. Руснаците разполагат със запис, на който той седи до куриера, пренесъл материала. Трилор го е взел от него. Убедени сме, че той е внесъл вируса в страната. После, когато е станал ненужен, са го убили.

— Какво е станало с вируса?

— Изчезнал е.

Мегън затвори очи.

— Какво точно е внесъл Трилор?

— Едра шарка.

— Всемогъщи Боже!

— Чуй ме, Мегън. Ти си в центъра на събитията. Предполагахме, че Трилор може да е бил замесен. Сега го знаем със сигурност. Въпросът е дали има съучастници в програмата на совалката.

— Не знам — отговори Мегън. — Струва ми се невъзможно. Тук работят почтени хора. Не съм забелязала нищо подозрително. — Тя поклати глава. — Но все пак изпуснах Трилор, нали?