Пактът „Касандра“

Тя промърмори няколко думи за поздрав и седна на свободния стол до пилота на мисията Франк Стоун.

Рийд разтри задната част на врата си, след това се улови с две ръце за масата и погледна към Мегън.

— Чу ли новината?

Мегън поклати глава.

— Каква новина?

— Адам Трилор е бил убит тази вечер във Вашингтон — той направи пауза. — Грабеж с убийство.

— Боже Господи! Как? Какво се е случило?

— Полицията във Вашингтон няма какво да ни каже. Няма и достатъчно материал, за да продължи разследването — каза Рийд. — Адам тъкмо се връщал от Русия — майка му е погребана там. Имал резервация за хотел, така че може би е смятал да пренощува във Вашингтон и след това да отлети за Кейп Канаверал. Вървял към Уисконсин авеню — чувал съм, че районът не е опасен — и там кучият син го убил — Рийд прокара пръсти през косата си. — Един Господ знае какво се е случило. Никой нищо не е чул, нито видял. Когато случаен минувач го намерил и повикал полицията, Адам вече бил мъртъв — той поклати глава. — Каква нелепа загуба!

— Дилън, всички сме потресени от случилото се — обади се Лорн Алънби, заместник-директорът на НАСА. — Но трябва да продължим работата си.

Рийд махна с ръка. Обърна се към Мегън и тя почувства как сърцето й заби учестено.

— Ти си резервата на Трилор. Поради възникналата ситуация ще преминеш към активен статус като един от участниците в мисията. Готова ли си, Мегън?

Устата й пресъхна, но й се стори, че думите й прозвучаха силно и убедително:

— Напълно. Не съм си представяла, че ще получа място на совалката по такъв начин, но съм готова.

— Нямаш представа колко се радваме да чуем това — каза Рийд. Той огледа седящите около масата. — Имате ли въпроси?

Франк Стоун, пилотът на мисията, се обади:

— Нямаме въпроси. Имаме й доверие. Аз съм тренирал заедно с Мегън. Знам, че е готова.

— Аз също — добави командирът Бил Керъл.

— Ландън? — попита Рийд.

Ръководителят на полета се размърда на стола си:

— Чел съм докладите от тренировките. Знам, че Мегън може да проведе експериментите, които вие с Адам подготвихте.

Той вдигна палци нагоре.

— Радвам се да го чуя — каза Алънби. — Бюрократите от Конгреса следят под лупа мисията. След като сме им казали какво може да се получи от тези експерименти, аз ще трябва да им представя резултатите — той се обърна към Мегън. — Върнете се с нещо, което ще позволи на всички ни да се представим добре.

Мегън леко се усмихна.

— Ще направя всичко, което е по силите ми — тя огледа мъжете около масата. — Благодаря ви за доверието.

— Добре тогава — каза Рийд. — Утре ще свикам останалите от екипа. Знам, че някои от вас са изтощени. Какво ще кажете сега да се разотидем и да се срещнем отново утре сутрин, преди да отлетим?

Всички кимнаха с облекчение и стаята бързо се опразни. Останаха само Рийд и Мегън.

— Ти си ръководителят на биомедицинската изследователска програма, Дилън — тихо каза тя. — С Трилор бяхте много близки. Как ще се почувстваш, когато аз заема мястото му на борда?

— След този ден не мога да твърдя, че съм познавал Адам достатъчно добре. Знаеш го какъв беше — затворен, през повечето време мълчеше. Не беше от хората, които изпиват няколко бири след работа или играят софтбол в събота. Но все пак беше част от екипа — много важна част — и ще ми липсва — той направи пауза. — Що се отнася до теб, не бих могъл да намеря по-добър заместник.

Мегън се опита да овладее противоречивите си чувства. Част от съзнанието й вече избързваше напред с всички подробности, които трябваше да се обмислят: подготовката на Кейп Канаверал, вписването в екипа и процедурата по изстрелването. Знаеше, че в нормална ситуация екипажът се поставяше под карантина седем дни преди излитането, макар че напоследък периодът беше скъсен. И все пак тя трябваше да премине през щателен медицински преглед, за да се знае със сигурност, че не е заболяла от нищо.

Друга част от съзнанието й не можеше да пропъди спомена за странното лице на Трилор. Рийд бе прав: Трилор беше самотник. Тъй като не го познаваше отблизо, за нея бе по-лесно да приеме факта на смъртта му. Но начинът, по който беше умрял, я караше да настръхва.

— Добре ли си? — попита Рийд.

— Добре съм. Просто се опитвам да осмисля всичко това.

— Хайде, ще те изпратя до колата ти. Постарай се да се наспиш добре. Утре те чака важна работа.

* * *

Мегън обитаваше малък апартамент в жилищна сграда, предназначена за служители на НАСА с краткосрочни ангажименти. След мъчителен, неспокоен сън тя стана и отиде до плувния басейн, преди да се е събрала тълпа. Когато се върна в апартамента си, на вратата намери бележка.

След като преодоля първоначалната изненада, Мегън бързо се облече и слезе по стълбите. Тръгна с бърза крачка и за няколко минути стигна до кафенето на следващата пресечка. Поради ранния час заведението беше почти празно. Не й беше трудно да намери човека.

— Джон!

Той се надигна от масата в ъгъла.

— Здравей, Мегън.

— Боже мой, какво правиш тук? — попита тя и се отпусна на стола срещу него.

— След минута ще ти обясня — Смит помълча малко. — Чух, че ще участваш в мисията. Заслужаваш го, независимо от обстоятелствата.