Панаир на суетата (роман без герой)

При завръщането си в Индия и след това той имаше обичай да говори за удоволствията си от този период с голям възторг и даваше да се разбере, че той и Уелският принц са направлявали тогава светския живот. Но тук той беше също тъй самотен, както и в джунглите на Богли Уола. Джоузеф не познаваше почти никого в столицата и ако не беше лекарят му, както и хапчетата с живак и чернодробното заболяване, сигурно щеше да умре от самота. Беше ленив, раздразнителен и бонвиван, появяването на дама го изплашваше страшно много, затова рядко се мяркаше в семейния кръг на Ръсъл Скуеър, където имаше доста веселие и където шегите на добродушния му стар баща засягаха неговото amour-propre3. Пълнотата му създаваше много грижи и безпокойства и от време на време той правеше отчаяни усилия да се отърве от прекалено изобилната си тлъстина, но леността и слабостта му към удобния живот бързо надвиваха над тези усилия и той отново започваше да се храни три пъти дневно. Никога не бе добре облечен, но полагаше големи усилия да украсява едрата си фигура и прекарваше няколко часа дневно в това занимание. Лакеят му натрупа цяло богатство от гардероба му. Тоалетната му масичка бе покрита с толкова помади и парфюми, колкото са необходими за някоя стара красавица. За да има талия, той бе опитал всички видове колани, превръзки и корсети, които някога са били измислени. Подобно на повечето пълни мъже, обезателно държеше дрехите му да бъдат прекалено тесни и се грижеше да имат най-пъстри цветове и да са с най-младежка кройка. Когато най-после биваше готов и облечен, той излизаше следобед в парка да язди, самичък, а сетне се връщаше да се облече отново и да вечеря пак самичък в „Пиаца Кофи Хауз“. Беше суетен като момиче и може би голямата му стеснителност се дължеше на прекалената му суетност. Ако мис Ребека успее да го пипне, и то при първото си влизане в живота, значи, че е необикновено хитра девойка.

Първата й схватка показа значителна ловкост. Когато каза, че Седли е много хубав, тя знаеше, че Амелия ще каже на майка си, която навярно ще го съобщи на Джоузеф или най-малкото ще се зарадва от този комплимент към сина й. Всички майки изпитват доволство от подобно нещо. Ако кажехте на Сикора, че синът й Калибан с красив като Аполон, тя би се зарадвала, макар и да е вещица. Може би пък Джоузеф Седли щеше да чуе комплимента — Ребека говореше достатъчно високо — и той наистина го чу, и мислейки се за прекрасен, похвалата го накара цял да изтръпне и да подскочи вътрешно от радост. Но после дойде и реакцията. „Ами ако тази девойка ми се подиграва?“ — помисли си той и веднага се втурна към звънеца, бързайки да се оттегли, както видяхме, когато бащините му шеги и майчините му молби го накараха да спре и остане където беше. Той поведе младата девойка долу към столовата разтревожен и изпълнен със съмнение. „Наистина ли мисли, че съм хубав? — разсъждаваше си той, — или пък само ми се присмива?“ Казахме за Джоузеф Седли, че бе суетен като момиче. Господ да ни е на помощ! Девойките трябва само да обърнат израза и да кажат за някоя от собствения им пол: „Суетна е като мъж“ — и ще имат пълно право. Мустакатите същества също тъй търсят похвали и са придирчиви към облеклото си, също тъй се гордеят с прелестите си и съзнават привлекателността си, както коя и да е кокетка.

И тъй, те слязоха в столовата — Джоузеф много червен и поруменял, Ребека много скромна, навела надолу зелените си очи. Беше облечена в бяло, с голи рамене, бели като сняг — самият образ на младостта, беззащитната невинност и смирената девическа простота. „Трябва да бъда много тиха — мислеше си Ребека — и да покажа твърде голям интерес към Индия.“

Чухме вече как мисис Седли бе приготвила за сина си пилаф с лютиви индийски подправки, точно както той го обичаше, и през време на обеда поднесоха от това блюдо и на Ребека.

— Какво е това? — каза тя и отправи въпросителен поглед към мистър Джоузеф.

— Прекрасно е — отвърна той. Устата му беше пълна с пилаф, лицето му бе червено от приятното удоволствие да го дъвче. — Мамо, хубав е като моя пилаф в Индия.

— О, трябва да го опитам, ако е индийска гозба — каза мис Ребека. — Сигурна съм, че всичко, което идва оттам, е хубаво.

— Дай малко къри на мис Шарп, мила — обади се мистър Седли, смеейки се.

Ребека никога по-рано не бе опитвала това ядене.

— Намирате ли го толкова хубаво, колкото всичко останало от Индия? — запита мистър Седли.

— О, прекрасно! — възкликна Ребека, която изпитваше истински страдания от лютия червен пипер.

— Опитайте с него една „чили“, мис Шарп — каза Джоузеф, истински заинтригуван.

— Чили — повтори Ребека задъхано. — О, да! — Тя мислеше, че чили е нещо хладно, както показваше името, и че обикновено се поднася с лютивия пилаф. — Колко свежи и зелени изглеждат! — каза тя и сложи една в устата си. То беше по-люто от пилафа; плътта и кръвта не можеха да изтърпят повече. Тя остави вилицата си.

— Вода, малко вода, за бога! — извика Ребека.

Мистър Седли избухна в смях (той беше груб човек от борсата, където хората обичат всякакви шеги).