Панаир на суетата (роман без герой)

— Тези чили са истински индийски, уверявам ви — каза той. — Самбо, дай вода на мис Шарп.

На бащиния смях отговори и Джоузеф, който намери шегата чудесна. Дамите само се поусмихнаха. Смятаха, че клетата Ребека си беше изпатила прекалено много. Тя би желала да удуши стария Седли, но преглътна унижението си също тъй, както и отвратителния пилаф преди това, и щом й бе възможно да проговори, каза с комична благодушност:

— Трябваше да си спомня за пипера, който персийската принцеса слагала в сладкишите с каймак, в една от приказките на „Хиляда и една нощ“. Вие в Индия слагате ли пипер в сладкишите си с каймак, сър?

Старият Седли се разсмя и реши, че Ребека е твърде благодушно същество. Джоузеф само забеляза:

— Сладкиши с каймак ли, госпожице? Нашият каймак в Бенгалия е много лош. Обикновено употребяваме козе мляко: и боже мой, знаете ли, принуден съм да го харесвам!

— Сега вече няма да харесвате всичко от Индия, мис Шарп — забеляза старият джентълмен; но когато следобед дамите се оттеглиха, хитрият стар човек каза на сина си. — Внимавай, Джоз, това момиче ти е хвърлило око.

— Ами! Глупости! — каза Джоз твърде поласкан. — Спомням си, сър, една девойка от Думдум, дъщеря на артилерийски офицер, която после се омъжи за Ланс, лекаря, и която ми бе хвърлила око през… и четвърта година — на мене и на Мълигътони, за когото ви споменах преди обед — чудесен човек е този Мълигътони — магистър в Буджбудж и положително ще влезе в съвета подир пет години. Значи, тъй, сър, артилеристите дадоха бал и Куинтин от четиринадесети полк ми каза: „Седли — рече той — залагам тринадесет срещу десет, че преди, да са започнали дъждовете, Софи Кътлър ще пипне или тебе, или Мълигътони.“ — „Дадено“ — рекох аз и, ех, сър, сър, този кларет е много хубав. От Адамсън ли е или от Карбонел?

В отговор се чу леко хъркане: почетният борсов агент беше заспал, така че останалата част от разказа на Джоузеф за него остана незавършена. Но той винаги бе много разговорлив в мъжка компания и беше разправял тази приятна историйка повече от двадесет пъти на лекаря си д-р Голъп, когато последният идваше да се осведомява за черния му дроб и за хапчетата.

Понеже бе болен човек, Джоузеф Седли се задоволи с бутилка кларет, освен обичайната си мадейра на обед, справи се с една-две чинии ягоди с каймак и двадесет и четири малки сладкиша, които лежаха забравени в една чиния до него, и положително (защото авторите на романи имат привилегията да знаят всичко) си мислеше твърде много за девойката горе. „Мило, весело, живо младо създание — казваше си той. — Как само ме погледна, когато по време на обеда й вдигнах носната кърпичка! Тя я изпусна два пъти. Кой ли пък пее оттатък в приемната? Я чакай! Дали да ида да видя?“

Свенливостта му обаче го обхвана с неудържима сила. Баща му бе заспал, шапката му беше в хола, а наблизо, на Саутхамптън Роуд, имаше пиаца за файтони.

— Ще отида да видя „Четиридесетте разбойници“ — каза той — и балета на мис Декамп — и с тези думи се измъкна полекичка на върха на острите си обувки, като изчезна, без да събуди достойния си родител.

— Ето, Джоузеф си отива — каза Амелия, която гледаше от отворения прозорец на приемната, докато Ребека пееше пред пианото.

— Мис Шарп го подплаши — забеляза мисис Седли. — Горкият Джоз, защо е толкова свенлив?

Глава IV Зелената копринена кесия

Уплахата на клетия Джо трая два или три дни, през които той не посети къщата, а също и мис Ребека не спомена името му през това време. Към мисис Седли тя беше самата почтителна благодарност — радваше се извънредно много на базарите и се изпълваше с почуда в театъра, където добрата жена я водеше. Един ден Амелия имаше главоболие, та не можеше да отиде на веселбата, на която двете девойки бяха поканени, и тогава нищо не беше в състояние да накара приятелката й да тръгне без нея. „Какво? Ти, която показа на клетото сираче за първи път в живота му какво значи щастие и любов — да те оставя? Тебе! Никога!“ — и зелените очи погледнаха към небето, изпълнени със сълзи. Мисис Седли не можеше да не признае, че приятелката на дъщеря й има прекрасно и благородно сърчице.

А що се отнася до шегите на мистър Седли, Ребека се смееше над тях с такава сърдечност и постоянство, които не малко радваха и умиляваха този добродушен джентълмен. Но Ребека спечели благоволението не само на членовете на семейството. Тя учуди и мисис Бленкинсоп, като показа много голям интерес към приготовляването на малиново сладко, операция, която се извършваше тогава в стаята на икономката. Непрестанно наричаше Самбо „сър“ и „мистър Самбо“ за негово най-голямо удоволствие, а на камериерката се извиняваше с такава сладост и смирение за това, че се е осмелила да я безпокои и да я вика със звънеца, че слугинската стая бе почти толкова очарована от нея, колкото и приемната.

Веднъж, като разглеждаше някакви рисунки, които Амелия бе изпратила от училище, Ребека попадна на една, която я накара да избухне в сълзи и да напусне стаята. Това се случи в деня, когато Джоз Седли се появи за втори път.