Панаир на суетата (роман без герой)

След тази злополука наследникът на Кроли пристигна своевременно в семейния дом и може да се каже, че оттогава нататък зацарува в Куинс Кроли. Защото, макар и старият баронет да проживя още много месеци, разумът и говорът му никога вече не се върнаха напълно и управлението на имението премина върху най-възрастният му син. Пит завари всичко в доста особено състояние. По-рано сър Пит непрестанно купуваше и ипотекираше; той имаше работа с двадесет души и е всеки един от тих се караше; караше се с всичките си наематели и водеше с тях дела; водеше дела срещу адвокатите; и срещу минната и доковата компания, където беше един от собствениците; и срещу всеки, с когото имаше някаква работа. Да се справи с тези мъчнотии и да освободи имението от тежестите му, бе длъжност, достойна за методичния и известен с постоянството си бивш дипломат от двора на Пъмпърникъл. И той се зае за работа с удивително усърдие. Разбира се, цялото му семейство се премести да живее в Куинс Кроли, където естествено дойде и лейди Саутдаун. Тя пък се зае да промени верските убеждения на енориашите под носа на пастора, като доведе своите сектантски свещеници за голямо удивление на разярената мисис Бют. Сър Пит не беше сключил никакъв договор за продаване на черковния имот на Куинс Кроли; и когато срокът на ползуването му изтечеше, нейно сиятелство лейди Саутдаун възнамеряваше да поеме черквата в свои ръце и да я даде на един млад пастор, нейно протеже. Дипломатичният Пит не казваше нищо по този въпрос.

Намеренията на мисис Бют относно мис Бетси Хоръкс не се осъществиха и тя не направи посещение на саутхамптънската тъмница. Бетси и баща й напуснаха имението и той се зае със селската кръчма, наречена „Оръжието на Кроли“, която по-рано бе наел от сър Пит, Бившият лакей бе получил също така и собствеността на малко парче земя, което му даваше право на гласуване. Пасторът също имаше подобно право. И тези двама, заедно с други четирима души, съставляваха избирателното тяло, което изпращаше в парламента двамата члена от Куинс Кроли.

Между дамите от пасторския дом и от имението съществуваха известни външни прояви на учтивост — най-малкото, така беше с младите, тъй като мисис Бют и лейди Саутдаун не можеха да се срещнат, без да избухне някаква кавга, и постепенно престанаха да се виждат една друга. Нейно сиятелство оставаше, в стаята си, когато дамите от пасторския дом посещаваха братовчедите си в имението. Може би мистър Пит не беше много недоволен от тези временни отсъствия на милата си тъща. Той считаше семейство Бинки, от което тя произхождаше, за най-великото, най-мъдрото и най-интересното в света и нейно сиятелство и леля му дълго бяха господствували над него; но понякога смяташе, че тя му се налага прекалено много. Безсъмнено, да те мислят за млад, е ласкателно; но да си на четиридесет и шест години и да се държат към тебе като към момче, понякога е доста унизително. Но лейди Джейн оставяше всичко на майка си. Тя проявяваше своята любов към децата си само когато биваше насаме с тях. И за нея бе много добре, че разновидните занимания на нейно сиятелство, конференциите й с пасторите и кореспонденцията и с религиозните мисии в Африка, Азия, Австралия и т.н. залисваха твърде много почитаемата графиня, така че тя можеше да посвети само много малка част от времето си на внучката си, малката Матилда, и на внука си, мастър Пит Кроли. Той бе хилавичко дете и лейди Саутдаун успяваше да поддържа живота му само с огромни количества каломел.

А що се отнася до сър Пит, той се оттегли в същите помещения, където по-рано изгасиха живота на лейди Кроли, и там бе оставен под грижите на мис Хестър, девойката, която бе получила повишение в службата и която го гледаше с голямо усърдие и постоянство. Каква любов, каква вярност, каква преданост могат да се сравнят с тези на болногледачка с добра заплата? Болногледачките оправят възглавниците; те понасят оплаквания и мърморене; виждат как слънцето навън грее и не искат да поизлязат малко; спят в кресла и се хранят в самота; прекарват дълги-дълги вечери, без да правят нищо, отправили поглед към въглените и към гърнето с билките за болния, което къкри на огъня; прочитат докрай седмичното списание, а книгите „Повикът на закона“ и „Дългът на човека“ представляват литературата, която им стига за цяла година. И ние се караме с тях заради това, че когато роднините им идват да ги видят веднъж седмично, те мушкат тайно малко джин в кошницата им. Дами, любовта на кой мъж е издръжлива дотолкова, че да бди край леглото на своя обект в продължение на цяла година? А пък болногледачката се грижи за вас за десет лири стерлинги на три месеца и ние смятаме, че й плащаме прекалено скъпо. Така поне беше с мистър Кроли, който мърмореше твърде много затова, че плащал половината от тази сума на мис Хестър за непрестанните й грижи около баронета, неговия баща.