Панаир на суетата (роман без герой)

— Тя няма да си отиде — каза той. — Дала е под наем къщата си в Брайтън и е изхарчила дивидентите си от последните шест месеца. Само една разорена графиня може да отиде да живее в хотел. Отдавна чаках да ми се открие възможност да предприема тази… тази решителна стъпка, любов моя. Защото, както сама схващате, невъзможно е в една къща да заповядват двама души. „Скъпи ми братко, тъжното известие, което е мой дълг да съобщя на членовете на семейството ми, навярно отдавна се е предвиждало от…“ и т.н.

С една дума, след като се качи на трона си и след като, поради щастливо стечение на обстоятелствата или както той смяташе, поради заслугите си, успя да получи почти цялото богатство, което другите членове на семейството бяха очаквали за себе си, Пит реши да се отнася към роднините си с уважение и учтивост и да направи Куинс Кроли още веднъж да заприлича на истински дом. За него беше удоволствие да си мисли, че той ще е негов господар. Пит възнамеряваше да употреби голямото влияние, което неговите дарби и положение трябваше бързо да му създадат в графството, за да нареди брат си на добро място, а братовчедите му да имат прилична издръжка. Може би чувствуваше леко угризение, когато му идваше на ум, че е станал собственик на всичко, за което те бяха хранили надежди. В продължение на три или четири дни царуване той измени държането си и затвърди намеренията си — бе решил да управлява справедливо и честно, да махне от дома си лейди Саутдаун и да установи колкото е възможно по-приятелски отношения с всичките си кръвни роднини.

Така че той продиктува писмо за брат си Родън — тържествено и твърде сложно писмо, съдържащо най-дълбоки мисли, изразени с най-дълги думи, което изпълни с почуда простодушната му малка секретарка, пишеща под диктовката на съпруга си. „Какъв ли оратор ще стане — мислеше си тя, — когато влезе в Камарата на общините (по който въпрос, а също тъй и относно тиранията на лейди Саутдаун, Пит бе правил намеци на жена си в леглото). Колко мъдър и добър е моят съпруг и колко даровит! Мислех си, че е малко студен; но колко е добър и какви дарби притежава!“

Работата е там, че Пит Кроли бе научил наизуст всяка дума от писмото и го беше проучил подробно и издълбоко с дипломатическа дискретност, дълго преди да намери за добре да го съобщи на изпълнената си с удивление жена.

Това писмо, с огромни черни бордюри и печат, бе съответно изпратено от сър Пит Кроли на неговия брат, полковник в Лондон. Родън Кроли се зарадва само наполовина, когато го получи. „Каква ли полза, ако отидем в онова глупаво място? — разсъждаваше си той. — Не ще мога да понеса да оставам самичък с Пит след вечеря, а пътуването с коне дотам и обратно ще ни струва двадесет лири стерлинги.“

Той занесе писмото на Беки горе в спалнята й, както постъпваше при всичките си трудности. Подаде й го заедно с шоколада, който всяка сутрин й приготвяше и поднасяше.

Родън сложи таблата със закуската и писмото на тоалетната масичка, пред която Беки седеше и решеше русата си коса. Тя взе жалейното послание и като го прочете, скочи от стола си и извика: „Ура!“ — размахвайки листа над главата си.

— Ура? — каза Родън, като се чудеше на малката фигура, която подскачаше наоколо в развяващата се фланелена сутрешна роба, с разчорлени светли къдрици. — Той не ни е оставил нищо, Беки. Аз получих своя дял, когато станах пълнолетен.

— Никога няма да станеш пълнолетен, глупчо такъв — отвърна Беки. — Изтичай сега до мадам Бурной, тъй като ми са необходими жалейни дрехи, и си сложи черна жилетка и креп на шапката. Впрочем струва ми се, че нямаш такава; поръчай си и кажи да ти я донесат утре, за да можем да тръгнем в четвъртък.

— Да не би да възнамеряваш да отидем? — възрази Родън.

— Разбира се, че възнамерявам. Целта ми е лейди Джейн да ме представи догодина в двореца; а брат ти ще ти даде място в парламента, глупавичко същество; и лорд Стейн ще има твоя глас и своя, скъпо мое баламче; и да станеш секретар на Ирландия или губернатор на Западно-индийските острови, или консул, или нещо подобно.

— Пътуването с дилижанса ще ни струва доста множко — мърмореше Родън.

— Бихме могли да отидем с каретата на Саутдаун, която би трябвало да присъствува на погребението, тъй като той е роднина на семейството. Но не — смятам да отидем с дилижанса. Това ще им хареса повече. Ще изглеждаме по-смирени…

— И Роди ще дойде, нали? — запита полковникът.

— Нищо подобно; защо да плащаме за още едно място? Вече е твърде голям, за да го вместим помежду ни. Нека си остане в детската стая и Бригс ще му ушие черно костюмче. А сега върви и направи каквото ти казах. Най-добре ще е да кажеш на твоя прислужник Спаркс, че старият сър Пит се е поминал и че когато работите се уредят, и ти ще получиш значителна сума. Той ще съобщи това на Реглс, който настоява да му се плати, и новината ще успокои клетия Реглс. — И след това Беки започна да пие шоколада си.