Панаир на суетата (роман без герой)

— Откъде да ги знам — отвърна полковникът. — Хей, я виж, ето старата баба Лок. Здравейте, мисис Лок. Спомняте си за мене, нали? Аз съм мастър Родън. Да му се не види, колко издръжливи са тези стари жени! Когато бях момче, тя трябва да бе стогодишна.

Минаха през портите на парка, край вратарската къщичка, заемана от мисис Лок. Ребека настоя да се ръкува с нея, когато тя им отвори скърцащата стара желязна порта и екипажът мина между двете обрасли с мъх колони, над които се виждаше фамилният герб с гълъба и змията.

— Старият е сякъл от дърветата — каза Родън, като се поогледа наоколо, а сетне потъна в мълчание.

Мълчеше и Беки. И двамата бяха развълнувани и мислеха за миналото. Той за Итън и за майка си, която си спомняше като студена и затворена жена, и за една своя сестра, която бе починала и която бе страстно обичал. Мислеше си също за това как беше пердашил Пит; и за малкия Родън вкъщи. А Ребека си мислеше за собствената си ранна младост и за мрачните тайни на онези позорни дни; и за влизането й в живота през тези порти; и за мис Пинкъртън и Джоз, и Амелия.

Постланата е чакъл алея и терасата бяха съвсем чисти и изметени. Над обширния преден вход бе сложен вече голям траурен герб и две много тържествени и високи личности в черно разтвориха широко двете крила на вратата, когато екипажът спря пред познатите стъпала. Родън се изчерви, а Беки побледня, когато минаха под ръка през стария хол. Тя ощипа съпруга си по ръката, когато влизаха в дъбовия салон, където сър Пит и съпругата му бяха готови да ги посрещнат. Сър Пит в черно, лейди Джейн в черно, а лейди Саутдаун с нещо като шапка, голямо и черно, направено от мъниста и пера, които се клатушкаха над главата на нейно сиятелство подобно на таблата на някой погребален разпоредител.

Сър Пит отсъди правилно, че тъща му няма да напусне дома им. Тя се задоволи да пази тържествено и гробно мълчание, когато се намираше в присъствието на Пит и на бунтовнически настроената му съпруга, и да плаши малките в детската стая с мрачното си като на призрак държане. Едва доловимо поклащане на перата на главата й поздрави за добре дошли Родън и жена му, когато тези блудни чеда се върнаха при своето семейство.

Откровено казано, нейната хладност не ги засегна ни най-малко. Засега нейно сиятелство имаше за тях второстепенно значение — двамата държаха главно на посрещането, което щяха да им окажат царуващите им брат и снаха.

Пит се приближи с малко поруменяло лице, разтърси братовата си ръка и поздрави Ребека с ръкуване и с много нисък поклон. Но лейди Джейн взе и двете ръце на съпругата на девера си и я целуна сърдечно. Прегръдката й докара сълзи под клепките на малката авантюристка, а ние знаем, че очите й много рядко се кичеха с подобни украшения. Тази искрена проява на нежност и доверие я трогна и зарадва, А Родън, поощрен от това държане на снаха си, засука мустаци и си позволи да поздрави лейди Джейн с целувка, която накара нейно сиятелство силно да се изчерви.

— Дяволски мила женичка е тази лейди Джейн — отсъди той, когато остана насаме с жена си. — И Пит е понадебелял и много добре играе ролята на господар на имението.

— Да, защото може да си позволи подобно нещо — каза Ребека и се съгласи по-нататък с мнението на съпруга си, че „тъщата е знаменита бабичка и че сестрите са станали доста хубавички девойки“.

Тях също бяха извикали от училище, за да присъствуват на погребалната церемония. Изглежда, че за да се подчертае благородството на имението и семейството, както и тяхната грандиозност, Пит Кроли бе решил да събере колкото е възможно повече хора в черно. Всички слуги и прислужнички, старите жени от бедняшкия дом, на които покойният сър Пит бе отнел голяма част от полагаемата им се издръжка, семейството на клисаря, както и всички подведомствени лица на имението и на пасторския дом бяха облечени в жалейни дрехи. Прибавете към тези и хората на погребалния разпоредител — най-малко двадесетина души — с креп на ръцете и около шапките, които допринасяха твърде много за пищността на голямото погребално зрелище. Но те са само фигуранти в нашата драма; и тъй като не им е отредено нито да кажат, нито да направят нещо, би трябвало тук да им отделим съвсем незначително място.

По отношение на зълвите си Ребека не показа, че е забравила предишното си положение на тяхна възпитателка и си го припомни открито и искрено, като ги запита много сериозно за училищните им занимания и им каза, че много често е мислила за тях и жадува да узнае как прекарват. И наистина, ако се съдеше по приказките й, човек би предположил, че след като ги бе напуснала, мисълта за тях е стояла на първо място в съзнанието й и непрестанно е поддържала интерес към живота им. Така поне предположиха лейди Кроли и младите й зълви.

— Много малко се е променила в тези осем години — каза мис Розалинд на мис Вайолет, когато се приготовляваха за вечеря.

— Тези червенокоси жени винаги изглеждат много добре — отвърна другата.