Панаир на суетата (роман без герой)

И като венец на всичко след погребението тя се почувствува твърде развълнувана и отпаднала и затвърди доброто разположение на лейди Саутдаун към себе си, като й поиска медицински съвет. Нейно сиятелство не само й го даде, но освен това, облечена в нощна дреха и прилична на лейди Макбет повече от всякога, тя влезе вечерта в стаята на Беки с цял сноп от любимите си трактати и лично приготвено от нея лекарство, което настоя мисис Родън веднага да изпие.

Беки взе най-напред трактатите и започна да ги разглежда с голямо любопитство, като увлече графинята в разговор за тях и за благоденствието на душата си, чрез което се надяваше да избегне приготвеното за тялото й лекарство. Но след като религиозните теми се изчерпаха, лейди Макбет продължаваше да стои в стаята на Ребека и я чакаше да изпразни също така и чашата. И клетата мисис Родън се принуди да си придаде благодарствен вид и да погълне питието под носа на несломимата стара графиня, която най-после остави жертвата си с благословия.

Тя не утеши много мисис Родън, Физиономията й бе доста особена, когато Родън влезе и научи какво се е случило. И изблиците му на смях бяха тъй буйни, както обикновено, когато Беки му описа много хумористично случката, без да скрива комичността на положението, в което бе изпаднала, макар че случилото се беше в неин ущърб, и му разправи как станала жертва на лейди Саутдаун. По-късно, когато Родън и жена му се прибраха в Лондон, лорд Стейн и синът й много пъти се смяха на тази истории. Беки им изигра цялата сценка. Тя си сложи нощна шапчица и халат. Произнесе им проповед важно и сериозно; държа им слово върху благотворното действие на лекарството, което уж щеше да даде, като имитираше старата графиня с такава тържественост и тъй сполучливо, та просто бихте помислили, че думите излизат под римския нос на самата лейди Саутдаун. „Представете ни графинята и черното лекарство“ — повтаряха често хората в малката приемна на Беки. И за пръв път в живота си графиня Саутдаун стана забавна за другите.

Сър Пит си спомняше с каква почит и уважение се държеше Ребека към него в миналото и беше сравнително добре настроен спрямо нея. Колкото и неподходяща, женитбата се бе отразила добре на Родън — това се виждаше ясно от променените навици и държане на полковника. И нима този брак не беше добре дошъл за самия Пит? Хитрият дипломат се усмихваше вътрешно, като признаваше пред себе си, че поне той не би трябвало да роптае против това събитие. За доволството му допринасяха поведението и думите на самата Ребека.

Тя удвои почитанието си, което по-рано го бе очаровало, като предизвикваше сладкодумието му по такъв начин, че то удивляваше дори самия Пит, който, винаги склонен да цени високо дарбите си, сега се възхищаваше от тях още повече, когато Ребека му ги изтъкваше. Тя можа успешно да докаже на снаха си, че мисис Бют Кроли е направила тъй, че да се стигне до женитбата, която след това така порицаваше; че алчността на мисис Бют Кроли — която се надяваше да пипне цялото богатство на леля им и да лиши Родън от благоволението й — е станала причина да възникнат и се измислят всички лоши приказки против Ребека.

— Тя успя да ни направи бедни — каза Ребека с ангелско търпение, — но как мога да се сърдя на тази, която стана причина да се омъжа за един от най-добрите съпрузи на света? И алчността й не се ли наказа достатъчно е провалянето на собствените й надежди и загубването на имуществото, на което толкова много разчиташе? Бедни! — възкликна тя. — Скъпа лейди Джейн, за нас бедността не е тежка. Аз съм свикнала с нея от детинство и често изпитвам благодарност за това, че парите на мис Кроли са отишли, за да се възстанови величието на благородното старо семейство, на което се гордея, че съм станала член. Уверена съм, че сър Пит ще ги употреби много по-добре, отколкото би сторил това Родън. — Всички тези разговори бяха съобщени на сър Пит от неговата вярна съпруга и засилиха благоприятното впечатление, което Ребека му бе направила. И наистина, толкова благоприятно бе то, че когато на третия ден след погребението семейството се събра на вечеря, сър Пит Кроли, който разрязваше птиците на челното място на масата, каза:

— Хм, хм, Ребека, да ви дам ли крило? — думи, които накараха очите на малката женичка да заблестят от удоволствие.