Панаир на суетата (роман без герой)

Бригс разказа цялата си история сред изблик на онези неоснователни въздишки и удивени възклицания, с които жените, притежаващи нейния чувствителен характер, се обръщат към случайно срещнатия на улицата стар приятел. Защото, макар и хората да се виждат с други хора всеки ден, все пак има някои, които приемат тези най-обикновени случки като същински чудеса. И много жени, които са имали неприязнени чувства една към друга, започват да плачат, когато се срещнат, като си припомнят и се разкайват за последния път, когато са се карали. И тъй, с една дума, Бригс разправи цялата си история, а и Беки й разкри живота си със свойствената си непринуденост и откровеност.

Мисис Баулс, бившата Фъркин, дойде и заслуша мрачно от коридора истеричното подсмърчане и кикотене, което се чуваше в приемната. Тя никога не бе имала добри чувства към Беки. Откакто се беше установила със съпруга си в Лондон, двамата често ходеха на гости на семейство Реглс и никак не харесваха това, което последният им разправяше за домакинството на полковника.

— Виж какво, Рег, момчето ми, на твое място аз не бих имал доверие в него — забеляза Баулс.

И когато мисис Родън излезе от приемната, жена му я поздрави с твърде кисел реверанс; а пръстите й приличаха на същински наденици, студени и безжизнени, когато се принуди да ги подаде на мисис Родън, която настояваше да се ръкува с бившата камериерка. Тя се втурна шеметно към Пикадили, като кимаше с най-сладки усмивки към мис Бригс, увиснала на прозореца съвсем близко под обявлението за даване под наем, и след една минута беше вече в парка с половин дузина модни кавалери на коне подир екипажа й.

Когато откри какво е положението на приятелката й, а също и че поради хубавата рентичка, оставена й от мис Кроли, заплатата не бе от първостепенно значение за нашата благородна жена с приятни обноски, Беки в миг си състави чудесен мъничък план. Тя именно щеше да бъде компаньонката, която най-много би подхождала на тяхното домакинство, така че Беки я покани на вечеря още същия ден, за да види обичното й и мило детенце Родън.

Мисис Баулс предупреди наемателката си да не влиза в леговището на лъва. „За това ще съжалявате, мис Бригс, помнете думите ми. Да не се наричам Баулс, ако не стане както ви казвам“. И наистина Бригс обеща, че ще е много предпазлива. Резултатът на тази нейна предпазливост беше, че още на следната седмица тя отиде да живее при мисис Родън и преди да изминат шест месеца, зае на Родън Кроли шестстотин лири стерлинги на годишно изплащане.

Глава XLI В която Беки отново посещава имението на прадедите си

И тъй, след като жалейните дрехи бяха готови и сър Пит Кроли бе предупреден за пристигането им, полковник Кроли и съпругата му заеха две места в същата стара пощенска кола, с която Ребека беше пътувала в обществото на стария баронет при първото й навлизане в живота преди девет години. Как добре си спомняше тя двора на хана и слугата от конюшнята, на когото бе отказала да даде пари, и намеците на момъка от Кеймбридж, който я загърна с връхната си дреха през време на пътуването! Родън зае място отгоре и би подкарал конете, но скръбта му забраняваше подобно нещо. Той седеше до кочияша и през целия път приказва за пътя и за коне; и за това кой държи ханчетата и чии са конете, впрягани в дилижанса, с който бе пътувал толкова пъти, когато той и Пит бяха момчета, тръгнали за Итън. В Мъдбъри ги посрещна карета с два коня и кочияш с жалейни дрехи.

— Това е старата карета, Родън — каза Ребека, когато се качваха. — Червеите доста са изпояли плата… ето петното, за което сър Пит… я виж! Железарят Даусън е затворил капаците на прозорците си в знак на траур… петното, за което сър Пит вдигна такава олелия. То стана от бутилка шери, която той счупи, когато отивахме да я вземем от Саутхамптън за леля ти. Наистина как хвърчи времето! Нима онова е Поли Толбойс — пълничката девойка, която стои край майка си пред вратата на онази там къщичка? Спомням си я като малко краставо хлапе, което идваше да скубе плевелите в градината.

— Бива си я девойката — каза Родън, като отвърна на поздрава на майката и дъщерята, допирайки двата си пръста до черния креп на шапката си.

Беки се кланяше и поздравяваше и кимаше любезно насам-натам. Тия поздрави й бяха ненаказано приятни. Те като че ли показваха, че тя вече не е натрапница в това семейство, а с право се връща да посети дома на прадедите си. Родън, от друга страна, се чувствуваше смутен и унил. Какви ли спомени от младини и от невинните му години пробягваха през съзнанието му? Какви ли неясни угризения на съвестта и изблици на съмнение и срам го обхващаха?

— Сестрите ти вече трябва да са станали големи девойки — каза Ребека, която си спомняше за тези момичета може би за пръв път, след като ги беше напуснала.