Панаир на суетата (роман без герой)

Бетси Хоръкс, съвсем изплашена, се хвърли на колене и избухна в сълзи. Но на онези, които знаят какво значи да си истински добра жена, им е много добре известно, че такъв вид личност не прощава лесно и че унижението на врага е същински празник за душата й.

— Дръпни звънеца, Джеймс — каза мисис Бют. — Дърпай го, докато дойдат хората. — Двамата или трима слуги, които живееха в запустялата стара къща, се появиха при това дрънчене и продължително повикване.

— Заключете тази жена — каза тя. — Заварихме я да ограбва сър Пит. Мистър Кроли, ти ще изготвиш писмено обвинението, а пък ти, Бедоус, утре сутринта ще я закараш с каруцата до саутхамптънската тъмница.

— Мила моя — намеси се съдебният магистрат и пастор, — тя е само…

— Няма ли белезници? — продължи мисис Бют, като тропна с дървените си обуща. — Тук по-рано се намираха белезници. Къде е отвратителният баща на това същество?

— Той наистина ми ги даде — продължаваше да крещи клетата Бетси. — Нали така беше, Хестър? Ти видя сър Пит… много добре знаеш, че го видя, когато ми ги даде… То беше толкова отдавна… след панаира в Мъдбъри — не че много ми са потрябвали. Вземете ги, ако мислите, че не са мои. — И клетата извади от джоба си чифт големи катарами за обувки, които бяха събудили възхищението й и които току-що си бе присвоила от чекмеджетата в кабинета, където бяха оставени.

— Божичко! Бетси, как можеш да си измисляш такива работи! — каза Хестър, малкото слугинче, което чакаше да получи повишение. — И ги разправяш на мадам Кроли, такава добра и любезна госпожа, и на негово преподобие (при тези думи девойката направи реверанс). Госпожо, можете да претърсите всичките ми сандъци — ето ми ключовете, — аз съм честно момиче, макар и да съм от бедни родители, и да съм отраснала в сиропиталище — и ако намерите и най-малкото парченце дантелка или копринен чорап, за разлика от всички дрехи, които ти си присвои, пека тогава кракът ми никога не стъпи в черква.

— Дай ключовете, закоравяла престъпнице! — изсъска добродетелната дама със старомодната шапка.

— А ето и свещ, госпожо, и ако обичате, госпожо, аз мога да ви покажа стаята й, госпожо, и скрина в домакинското помещение, госпожо, където тя крие цели купища неща, госпожо — извика ревностната малка Хестър с изобилие от реверанси.

— Дръж си езика, ако обичаш. Много добре зная стаята, която заема това същество. Мисис Браун, имайте добрината да дойдете с мене, а ти, Бедоус, не изпускай от очи тази жена — каза мисис Бют, като грабна свещта. — Мистър Кроли, най-добре ще е да се качиш горе и да видиш дали не убиват клетия ти брат! — И старомодната шапка, придружена от мисис Браун, се упъти към помещението, което, както право каза, й беше много добре познато.

Бют се качи горе и там намери доктора от Мъдбъри заедно с изплашения Хоръкс над своя господар, когото бяха сложили на един стол. Те се мъчеха да пуснат кръв на сър Пит Кроли.

С настъпването на утрото изпратиха куриер при мистър Пит Кроли. Това стори съпругата на пастора, която ръководеше всичко и бе бдяла през нощта край стария баронет. Бяха успели да му вдъхнат нещо подобно на живот; той не можеше да говори, обаче, изглежда, разпознаваше хората. Мисис Бют седеше неотлъчно до леглото му. Тази дребна женица не легна нито за миг и нито веднъж не затвори огнените си черни очи, макар докторът да хъркаше в креслото. Хоръкс направи няколко напразни опита да наложи властта си и да помогне на своя господар; но мисис Бют го нарече пиян стар клетник и му каза да не показва вече лицето си вкъщи, ако не иска да го затворят като отвратителната му дъщеря.

Стреснат от държането й, той се промъкна долу в дъбовия салон, където се намираше мистър Джеймс. Последният разклати сложената там бутилка, но като видя, че е празна, заповяда на мистър Хоръкс да му даде друго шише с ром, което той занесе заедно с чисти чаши за пастора и сина му. Заповядаха на Хоръкс още същия миг да предаде ключовете и вече да не се мярка пред очите им. Сплашен от това тяхно поведение, той им остави ключовете и през нощта двамата с дъщеря си се измъкнаха тихичко и престанаха да властвуват в къщата на Куинс Кроли.

Глава XL В която семейството признава Беки за свой член