Панаир на суетата (роман без герой)

Библиотеката гледаше към предната алея и парка. Сър Пит беше отворил единия от прозорците и крещеше оттам на кочияша и на слугата на Пит, който, изглежда, се готвеше да свали багажа.

— Не бутай куфарите — викаше той, като сочеше напред с лулата си. — Глупчо такъв, това е само сутрешно посещение. Божичко, погледни какво има онзи кон на задната част на краката си! Няма ли някой да ги поразтрие малко? Здравей, Пит. Здравей, миличка. Дойдохте да видите стареца, а? Ех, божке, какво хубавичко личице! Никак не приличаш на онази стара кранта, майка ти. Хайде, бъди добричка и ела да дадеш целувчица на стария Пит.

Прегръдката посмути малко снахата — много естествено беше ласките на небръснатия и вмирисан на тютюн стар джентълмен да окажат подобно въздействие. Но тя си опомни, че брат й Саутдаун имаше мустаци и пушеше пури, и се подчини на баронета с любезна търпеливост.

— Чете ли ти Пит дълги проповеди, миличка? — запита я сър Пит след тази проява на обич. — Стотният псалм и вечерната молитва, а, Пит? Така ли беше? Ей, Хоръкс, тъпак такъв, върви и донеси чаша вино и кейк за лейди Джейн и не ми се пули като някакво дебело прасе. Няма да ви поканя да останете по-дълго, миличка; стоенето тук ще ти се стори много глупаво, а такова ще бъде то и за мене в компанията на Пит. Вече съм стар човек и обичам да си карам посвоему — вечер да си изпуша лулата и да поиграя на дама.

— И аз мога да играя на дама, сър — каза със смях лейди Джейн. — По-рано играех с татко и с мис Кроли, нали, мистър Кроли?

— И лейди Джейн знае играта, към която заявявате, че имате такава голяма слабост, сър — каза надменно Пит.

— Но тя няма да остане дълго, така че не ще имаме възможност да поиграем. Не, не, по-добре ще е да се върнете към Мъдбъри и да зарадвате мисис Ринсър или пък да отидете с каретата в пасторския дом и да поискате от Бюти да ви даде вечеря. Ще бъде очарован да ви види; той изпитва голяма признателност към вас за това, че пипнахте парите на старата. Ха, ха! Част от тях ще послужат добре, за да се позакърпи имението, след като мене няма да ме има вече.

— Както виждам, сър — каза Пит с по-висок глас, — вашите хора са секли дърветата.

— Да, да, времето е чудесно — отвърна сър Пит, който изведнъж бе оглушал. — Но знаеш, Пит, почнал съм да остарявам. Господ да те благослови и ти самият вече наближаваш петдесетте. Но той се държи още, нали, хубава ми лейди Джейн? Това е последица на богоугодничеството, трезвеността и моралния живот. Погледни мене — скоро ще стана осемдесетгодишен — хе, хе! — и той се разсмя, смръкна емфие, захили се отсреща й и я ощипа по ръката.

Пит още веднъж сведе въпроса до отсечените дървета, но баронът и този път в миг оглуша.

— Доста остарях вече и тази година лумбагото съвсем ме смаза. Едва ли ще карам още дълго, снахо. Лицето ти ми харесва, лейди Джейн. Не съзирам в него онзи проклет кокалест израз на майчиния ти род; и ще ти дам нещо хубаво, миличка, с което да се представиш в двореца. — И той се затътри към един скрин, от който извади малка стара кутийка, съдържаща някои доста хубави скъпоценности. — Вземи това, миличка — каза той. — То принадлежеше на майка ми, а след това на първата лейди Кроли. Чудесни перли — никога не ги дадох на дъщерята на железаря. Разбира се, че не. Вземи ги и бързо ги скрий — каза той, като бутна кутийката в ръката на снаха си и притвори вратата на скрина, когато Хоръкс влезе с подноса и нещата за черпене.

— Какво си дал на жената на Пит? — запита го личността с панделките, след като Пит и лейди Джейн си бяха взели сбогом със стария джентълмен. Това беше мис Хоръкс, дъщерята на лакея — причината на клюките, които се носеха из цялото графство, — дамата, която сега господарствуваше почти напълно в Куинс Кроли.