Панаир на суетата (роман без герой)

Така след първия изблик на ярост и разочарование мисис Бют започна да се приспособява, доколкото това й бе възможно, към новото положение, настъпило вследствие на неосъществените им очаквания, и с всички сили почна да пести и ограничава семейните разходи. Тя учеше дъщерите си как да понасят весело бедността и изнамери хиляди забележителни начини да я прикрива и избягва. Водеше ги на балове и обществени места из околността с похвална енергия. Дори нещо повече — тя посрещаше и забавляваше приятелите си в пасторския дом, като вършеше това много по-често, отколкото преди да се получи наследството на скъпата мис Кроли. От външното й държане никой не можеше да предположи, че семейството е разочаровано в очакванията си, нито пък бе в състояние да отгатне от честото му появяване в обществото как пестят и гладуват вкъщи. Сега момичетата имаха повече дрехи, отколкото по-рано. Постоянно се появяваха на обществените забавления в Уинчестър и Саутхамптън; проникнаха в Каус за състезанията и за увеселенията с лодки, а екипажът им, с коне, взети от плуга, бе постоянно в движение, докато най-после хората започнаха едва ли не да мислят, че четирите сестри са получили голямо наследство от леля си, чието име семейството споменаваше пред обществото само с най-голяма признателност и почит. Не познавам друг вид лъжа, която да се среща по-често в Панаира на суетата от тази; лесно е да се забележи как хората, които си служат с нея, смятат това свое лицемерие за голяма заслуга и си представляват, че са особено добродетелни и заслужават похвала заради това, че успяват да измамят света по отношение на паричните си средства.

Мисис Бют действително се считаше за една от най-добродетелните жени в Англия и видът на щастливото й семейство оказваше твърде благотворно влияние върху страничния наблюдател. Те бяха тъй весели, тъй любвеобилни, тъй добре възпитани, тъй непринудени! Марта рисуваше цветя изящно и подреждаше половината благотворителни базари в графството. Ема бе поетесата на околността и стиховете й в „Хампширски телеграф“ бяха славата на отредената му за поезия страница. Фани и Матилда пееха дуети, докато мамичка им акомпанираше на пианото, а другите две сестри седяха отстрани, прегърнали се една друга около кръста, и слушаха разчувствувани. Никой не чуваше как клетите момичета дрънкаха вкъщи дуетите. Никой не виждаше с каква строгост мамичка ги караше да се упражняват дълги часове наред. Накъсо казано, мисис Бют гледаше със засмяно лице злополуките и спазваше външните изисквания по най-добродетелен начин.

Тя правеше всичко, което една добра и почтена майка можеше да стори. Довеждаше морски офицери от Саутхамптън, свещеници от катедралата в Уинчестър и военни от тамошните казарми. Опитваше се да примами младите адвокати от мировите съдилища и поощряваше Джими да води вкъщи приятелите, с които ходеше на лов. Какво ли не е в състояние да направи една майка за доброто на своите обични!

Съвсем очевидно е, че между подобна жена и нейния девер, отвратителния баронет в имението, не можеше да има нищо общо. Скъсването на отношенията между Бют и неговия брат, сър Пит, бе пълно. Дори нещо повече, такова беше положението и между сър Пит и цялата околност, тъй като държането на стария човек беше наистина скандално. Ненавистта му към почтените хора се увеличаваше заедно с възрастта и вратите на имението не се бяха отваряли за екипажа на никой джентълмен от времето, когато Пит и лейди Джейн бяха дошли да направят официално посещение подир сватбата си.

Това беше ужасно и злополучно посещение, за което семейството си спомняше само с отвращение. Пит молеше жена си, с измъчено изражение, никога да не споменава за него; и обстоятелствата около това как сър Пит бе посрещнал своите син и снаха станаха известни само посредством самата мисис Бют, която все още знаеше подробностите на всички случки в имението.

Докато минаваха през главната алея на парка, в спретната и добре екипирана карета, Пит забеляза с ярост и почуда големите зеещи празни места между дърветата — неговите дървета, които старият баронет изсичаше, без да има право на това. От парка лъхаше пустота и разруха. Алеите бяха изоставени и спретнатият екипаж се клатушкаше и се опръскваше с кал в мътните локви по пътя. Голямото открито пространство пред терасата и главния вход беше черно и покрито с мъх; добре подредените на времето цветни лехи сега бяха запустели и обрасли с бурени. Капаците на почти всички прозорци от лицевата страна на къщата бяха спуснати. Трябваше дълго да звънят, за да им отворят голямата входна врата. Видяха някаква си личност с панделки да тича бързо нагоре по черните дъбови стълби, когато най-после Хоръкс въведе наследника на Куинс Кроли и неговата невеста в залите на техните прадеди. Той ги поведе към „библиотеката“ на сър Пит и докато Пит и лейди Джейн наближаваха това помещение, тютюневият дим ставаше все по-гъст. „Сър Пит не е много добре“ — забеляза Хоръкс с извинение в гласа си и им даде да разберат, че господарят му страда от лумбаго.