Панаир на суетата (роман без герой)

Възходът и напредването на жената с панделките се наблюдаваха с уплаха от графството и от рода. Панделките си отвориха сметка в местния банков клон; Панделките отидоха на черква с определеното за слугите файтонче, като се ползуваха с изключително право върху него. Освен това прислужниците биваха уволнявани, когато тя пожелаеше това. Шотландецът градинар, който все още се помайваше из имението и много се гордееше със своите топлилници и плодни дървета, изкарваше за семейството си добър доход от градината, като я обработваше и продаваше произведенията им в Саутхамптън. През едно слънчево утро той завари Панделките да ядат прасковите от дърветата край Южната стена и когато възрази срещу това нападение върху собствеността си, господарят му издърпа ушите. Той, жена му, децата му, единствените почтени обитатели на Куинс Кроли, бяха принудени да се изселят, заедно с цялата си покъщнина, като оставиха големия и хубав парк да запустее, а цветните лехи да обраснат с бурени. Розовата градина на клетата лейди Кроли заприлича на най-мрачна пустиня. Само двама или трима прислужници трепереха в старите мрачни помещения за прислугата. Конюшните и постройките бяха празни, затворени и полуразрушени. Сър Пит си живееше самичък и всяка вечер пиянствуваше с Хоръкс, неговият лакей или управител на имението (както сега започнаха да го наричат), и с разпуснатата дама с панделките. Понастоящем всичко беше много различно от времето, когато тя отиваше в Мъдбъри с кабриолета и наричаше дребните търговци „сър“. Може би от срам или от ненавист към съседите си старият циник от Куинс Кроли сега почти не излизаше извън портите на имението. Той се караше с пълномощниците си и тормозеше арендаторите си чрез писма. По цял ден се занимаваше със собствената си кореспонденция; адвокатите и управителите на земите, които имаха да вършат с него някаква работа, не можеха да влязат във връзка със стария баронет другояче, освен посредством Панделките, които ги посрещаха при вратата на домакинското помещение, намиращо се до задния вход, откъдето ги пускаха вътре. И тъй всекидневните затруднения на сър Пит се увеличаваха и неприятностите му се умножаваха.

Лесно може да си представи човек ужаса на Пит Кроли, когато сведенията за последната слабост на баща му стигаха до ушите на този най-примерен и най-коректен от всички джентълмени. Той всеки ден трепереше, да не би да научи, че са обявили жената с панделките за негова законна майка. След първото му и последно посещение името на баща му никога не се споменаваше в изисканото и благородно жилище на Пит Кроли. Това име играеше роля на скрит в къщата призрак, край който семейството минаваше в мълчание и ужас. Графиня Саутдаун често отиваше с каретата си до имението и оставяше във вратарското помещение най-различни брошурки — брошурки, които би трябвало да накарат косите ви да настръхнат. Мисис Бют всяка вечер поглеждаше от пасторския дом, за да види дали небето над брястовете, зад които се намираше имението, не е червено и дали оградата не гори. Сър Дж. Уопшот и сър X. Фъдлстън, старите приятели на семейството, не приемаха да заседават заедно с Пит през време на сесията на мировото съдилище на околността и се извръщаха рязко от него на главната улица на Саутхамптън, където старият окаяник им подаваше нечистите си мършави ръце. Но той не даваше пет пари за това; слагаше ръка обратно в джоба си и избухваше в смях, качвайки се в екипажа си с четирите коня. Смееше се на брошурките на лейди Саутдаун; смееше се на синовете си и на света, и на жената с панделките, когато тя се ядосваше, което ставаше твърде често.

Мис Хоръкс бе настанена като икономка на Куинс Кроли и управляваше всички прислужници с голяма строгост и величественост. Бе дадено нареждане на всички слуги, да я наричат „госпожо“ — а имаше едно малко момиче, което скоро щеше да получи повишение в службата и което най-настоятелно й викаше „милейди“, без икономката да го смъмри за това.