Панаир на суетата (роман без герой)

„Шугъркейн Хаус, Ричмънд,

март 18…

Мила мамо,

надявам се, че всички сте добре. Ще ти бъда много благодарен, ако ми изпратиш един кейк и пет шилинга. Тук имаше сражение между Къф и Добин. Къф, както знаете, беше побойникът на училището. Борбата трая тринадесет рунда и Добин победи. Така че сега Къф е на второ място. Борбата беше заради мен. Къф ме напердаши, задето му бях счупил едно шише с мляко, и Фигз се застъпи за мен. Наричаме го Фигз, защото баща му е бакалин — фирмата им е «Фигз и Ръдж», Темс Стрийт, Сити — и смятам, че понеже той се би за мен, трябва да купувате чая и захарта от баща му. Къф си отива вкъщи всяка събота, но тази седмица не ще може, защото и двете му очи са насинени. Има си едно бяло пони, което идва да го вземе, а също и лакей в ливрея на бяла кобила. Бих желал и татко да ми вземе едно пони, и съм твой покорен син:

Джордж Седли Озбърн

П.П. Кажи много здраве на малката Еми. Изрязвам й един екипаж от картон. Моля ти се, не обикновен кейк, а със стафиди.“

Като резултат на Добиновата победа, репутацията му пред момчетата се издигна неимоверно високо и името Фигз, което дотогава бе символ на укор, сега стана измежду най-популярните и най-уважаваните прякори в училището.

— Най-после той не е виновен, че баща му е бакалин — казваше Джордж Озбърн, който, макар и малък, бе много обичан от младежите на доктор Суиштейл; и неговото мнение бе прието много радушно. Гласуваха, че ще се счита за непристойно да се подиграват на Добин за произхода му, и „старият Фигз“ стана прякор, с който се изразяваше обич и привързаност.

Промяната в положението му възвиси Добиновия дух. Той постигна чудни успехи в учението. Самият превъзходен Къф, при чието благоволение Добин можеше само да поруменява, му помагаше за латинските стихове, занимаваше го през свободните си часове, изведе го триумфално от класа на малките момчета в класа на по-възрастните и дори там му извоюва добро място. Откриха, че макар и тъп по класическите езици, по математика той е удивително бърз. За обща радост излезе трети по алгебра, а през лятната изпитна сесия по френски получи за награда книга. Трябваше да видите майчиното му лице, когато докторът му поднесе Telemaque (този прелестен роман) пред очите на цялото училище, родителите и гостите, надписан за Гилелмо Добин. Всички момчета изръкопляскаха в знак на одобрение и сърадване. Кой може да опише как той поруменяваше, как се спъваше, как тромаво се държа и колко крака изпотъпка, докато се върне на мястото си? Старият Добин, баща му, който сега за първи път го уважаваше, му даде публично две гвинеи, по-голямата част от които той похарчи за един общ пир; а след ваканцията пристигна в училището във фрак.

Добин беше юноша прекалено скромен, за да предположи, че тази щастлива промяна в положението му бе резултат от собственото му великодушие и мъжество. Той погрешно смяташе, че добруването му се дължи единствено на доброжелателството на малкия Джордж Озбърн, на когото оттогава нататък се закле в такава любов и привързаност, каквато само децата са годни да изпитват — привързаност като в приказката, изпитвана от тромавия Орсън към прекрасния малък Валентин, неговия победител. Той падна ничком пред малкия Озбърн и му отдаде любовта си. Дори и преди да се бяха запознали, той се бе възхищавал тайно от Озбърн, а сега стана негов лакей, негово куче, неговият Петкан. Вярваше, че Озбърн притежава всички добродетели, че е най-хубавият, най-смелият, най-дейният, най-способният, най-великодушният от всички юноши в света. Разделяше с него парите си, купуваше му най-разнообразни подаръци: ножчета, кутии за моливи, златни печати, бонбони, романтични книжки с големи цветни картини, представляващи рицари и разбойници, върху много от които се виждаха надписите „На Джордж Озбърн, ескуайър, от неговия предан приятел Уилям Добин“ — изрази на уважение, които Джордж приемаше много благосклонно както подобаваше на превъзходните му качества.

Така че, когато лейтенант Озбърн дойде на Ръсъл Скуеър в деня на отиването им във Воксхол, той каза на дамите: