Панаир на суетата (роман без герой)

Лесно се намериха начини да се спечели благоразположението на Джорджи и на слугите. Споменахме вече, че Амелината камериерка беше предана от сърце и душа на благородния майор. Отначало тя ненавиждаше Беки поради това, че бе станала причина за неговото заминаване, но впоследствие подобри отношението си към мисис Кроли, тъй като последната стана най-запалената привърженица и бранителка на интересите на Уилям. При редовните вечерни съвети, които дамите устройваха след приемите си, докато мис Пейн решеше жълтите къдрици на едната и меките кестеняви кичури на другата, девойката винаги казваше по някоя добра дума за онзи мил джентълмен Уилям Добин. Нейните добри чувства към майора не ядосваха Еми, също както не правеше това и възхищението на Ребека. Тя караше Джорджи непрестанно да му пише, като в послеписа на всяко писмо момчето изпращаше много здраве от майка си. И когато вечер поглеждаше портрета на съпруга си, той вече не я укоряваше — и може би тя го укоряваше — сега, когато Уилям си беше отишъл.

След своята героична жертва Еми не беше много щастлива. Тя беше много разсеяна, нервна, мълчалива и мъчно й се угаждаше. Близките й никога не я бяха виждали толкова раздразнителна. Започна да побледнява и да линее. Понякога се опитваше да пее някои песни, към които майорът бе имал особена слабост; и докато ги чуруликаше в здрача на приемната, тя спираше изведнъж по средата на песента, като влизаше в спалнята си и там безсъмнено се утешаваше с портрета на съпруга си.

След заминаването на Добин все още се виждаха някои книги, върху които бе написано неговото име. Еми ги прибра и ги сложи на скрина си, където стояха работната й кутия, библията и молитвеникът, под портретите на двамата Джорджовци. И понеже при заминаването си майорът беше забравил ръкавиците си в дома им, веднъж след това, когато тършуваше между майчините си неща, Джорджи ги намери спретнато сгънати и сложени в тайното чекмедже на писалището й.

Тъй като не беше много общителна и присъствието на много хора я отегчаваше, главното удоволствие на Еми през летните надвечери беше да прави дълги разходки с Джорджи (докато Ребека оставаше в компанията на мистър Джоузеф) и тогава майка и син разговаряха за майора по начин, който караше дори и момчето да се усмихва. Тя му разправяше как считала майор Уилям за най-добрия човек в света — най-благородния и най-нежния, най-смелия и най-скромния. Постоянно му повтаряше как всичко, което имали в този свят, те дължали на добрината и щедростта на Добин и на неговите грижи; как той ги е подкрепял с приятелството си през време на тяхната бедност и нещастия; как се е грижил за тях, когато никой не ги е поглеждал; как всичките му приятели се възхищават от него, макар той никога да не говорел за добрите си дела; как бащата на Джорджи е имал в него доверие повече, отколкото във всички други хора, и как благородният Уилям му е бил най-преданият приятел.

— Знаеш ли, баща ти често ми казваше, че когато бил момче, Уилям го защитил пред един тиранин — техен съученик; и приятелството им продължило до деня, когато скъпият ти баща падна на бойното поле.

— Добин уби ли човека, който уби татко? — запита Джорджи. — Сигурен съм, че го е направил или би го направил, ако е могъл да го хване, нали, мамо? Ех, как ще мразя французите, когато постъпя във войската!

Майката и детето прекарваха доста време в подобни разговори. Простодушната женица беше направила момчето си свой довереник. Той беше толкова приятел на Уилям, колкото и всеки друг, който го познаваше добре.

Между другото, за да не остане назад по отношение на нежността, мисис Беки също окачи един портрет в стаята си, за учудване и забавление на повечето хора и за голяма радост на оригинала, който беше не друг, а нашият приятел Джоз. Когато за пръв път дойде да почете с присъствието семейство Седли, малката жена, която бе пристигнала с удивително скромен багаж, може би се срамуваше от старите си и одърпани куфари и кутии за шапки и често говореше за оставените си в Лайпциг вещи, които трябвало да пристигнат от този град. Започне ли някой пътник да ти разправя постоянно за своя разкошен багаж, който в момента не е при него, ти, синко, се пази от подобен човек! Той положително е мошеник.