Панаир на суетата (роман без герой)

Какъвто и да беше частният план на Беки относно успешния край на Добиновата вярна любов, малката жена реши, че тайната й може да почака, и тъй като за ничии други интереси не се грижеше толкова, колкото за своите собствени, тя трябваше да се заеме с доста лични свои работи, които я засягаха много повече, отколкото щастието на майор Добин в този живот.

Внезапно и неочаквано тя се бе озовала в уютна и удобна квартира — заобиколена от приятели, окръжена с любезност и добродушни, простосърдечни хора, каквито отдавна вече не бе срещала. И макар по наклонност и по силата на обстоятелствата да беше скитница, имаше моменти, когато и почивката й беше приятна. Също както най-закоравелият арабин, който прекосява пустинята, качил се на камилата си, обича понякога да си почине под стволовете на фурмите край водата или да влезе в градовете да се разходи из базарите, да се освежи в банята и да прочете молитвите си в джамията, преди отново да се заеме с обирите си — така и палатките, и пилафът на Джоз бяха приятни за тази малка бедуинка. Тя завърза коня си в конюшнята, окачи оръжията си и се разположи уютничко край огъня му.

Почивката в този неспокоен, бурен живот беше за нея неописуемо приятна.

И тъй, самата доволна, Беки се опита с всички сили да направи доволни и всички други; а ние знаем, че тя е добре позната с умението си да доставя удоволствие. Колкото се отнася до Джоз, дори и през време на кратката им среща на тавана на хотел „Слонът“, тя беше намерила начин да си възвърне голяма част от доброто му разположение. След една седмица цивилният бе станал неин роб и най-ревностен обожател. Следобед той не лягаше да си подремне, какъвто му бе обичаят в по-малко интересната компания на Амелия. Разхождаше се с Беки в открития екипаж. Канеше гости и устройваше приеми в нейна чест.

Секретарят на легацията Тейпуърм, който така жестоко се бе нахвърлил срещу нея, дойде веднъж да вечеря при Джоз, след което всеки ден идваше да изкаже почитта си към Беки. Клетата Еми, която никога не бе много разговорлива, а след Добиновото заминаване стана още по-мрачна и мълчалива, беше съвсем забравена, когато това по-висше същество се появи. Френският министър бе също тъй очарован от нея, както и неговият английски съперник. Германските дами, които изобщо не са много големи педантки относно морала на хората, особено пък на англичаните, останаха възхитени от духовитостта и остроумието на прелестната приятелка на мисис Озбърн. И макар тя да не бе пожелала да се появи в двореца, все пак височайшите и светлейши владетели на Пъмперникъл научиха за привлекателните й качества и бяха много любопитни да я видят. Когато се узна, че тя е от благородно английско семейство, че съпругът й е полковник от кавалерията и управител на един остров, като е разделен от жена си само поради някакво маловажно недоразумение, на което не може да се отдаде никакво значение в една страна, където „Вертер“ все още се чете и книгата „Сродство на душите“ на Гьоте се смята за високо нравствено произведение, никому не мина през ума да не я приемат в най-висшето общество на малкото графство. И дамите се обръщаха към нея на „ти“ и й се кълняха във вечно приятелство дори с още по-голяма готовност, отколкото вършеха това спрямо Амелия. На любовта и свободата тези простодушнички германци гледат по начин, който честните английски провинциалисти малко разбират; и в някой философски и цивилизован град една жена може да се е развеждала с няколко съпрузи подред и все пак да се ползува с добро име в обществото. Домът на Джоз никога не беше толкова приятен, колкото през времето, когато Ребека го направи такъв. Тя пееше, свиреше, смееше се, разговаряше на два или три езика и привличаше всички вкъщи, като караше Джоз да вярва, че именно собствените му качества на добър домакин събират у дома му толкова много хора. А колкото се отнася до Еми, която никак не се чувствуваше господарка в собствената си къща, освен когато трябваше да се плащат сметките, Беки скоро откри начин да я накара да се чувствува спокойна и доволна. Тя непрестанно й говореше за изпъдения майор Добин, като най-открито изразяваше възхищението си от този прекрасен, благороден джентълмен, и заявяваше на Еми, че се е отнесла много жестоко към него. Еми защищаваше поведението си и обясняваше, че то е било подтиквано само от най-чисти религиозни принципи; че щом една жена е била веднъж омъжвана и т.н., и то за ангел като този, за когото тя е имала щастието да се омъжи, то такъв брак трае вечно. Но тя нямаше нищо против това да слуша как хвалят майора, тъй като Беки го възхваляваше и по десет пъти на ден докарваше разговора за Добин.