Панаир на суетата (роман без герой)

Уилям, обхванат от силно възмущение, макар и още да не знаеше каква друга несправедливост го чака, тръгна да се разхожда неспокойно из града, докато срещна случайно Тейпуърм, секретаря на легацията, който го покани на обед. Докато разискваха за менюто, той намери случай да запита дипломата дали знае нещо за някоя си мисис Родън Кроли, за която той чул, че била вдигнала доста шум в Лондон, и тогава Тейпуърм, който, разбира се, знаеше всички лондонски клюки и освен това беше роднина на лейди Гонт, разправи на смаяния майор такива неща за Беки и съпруга й, които удивиха събеседника му и доставиха всички подробности на настоящия разказ, тъй като тази именно беше масата, на която авторът има щастието да чуе историята. Тъфто, Стейн, семейство Кроли и техният живот — всичко свързано с Беки и нейното минало бе разправено от жлъчния дипломат. Той знаеше всичко — и повече от всичко — из живота на обществото. С една дума, той направи най-удивителни разкрития пред простодушничкия майор. Когато Добин каза, че мисис Озбърн и мистър Седли са я взели в дома си, мистър Тейпуърм избухна в силен смях, който шокира майора, и запита дали няма да е по-добре, ако те поканят неколцина от обитателите на затвора, с бръснати глави и жълти жакети, които метат улиците на Пъмперникъл, оковани по двама във вериги, за да служат за възпитатели на онова хлапе Джорджи.

Тези сведения учудиха и ужасиха майора не малко. Сутринта (преди срещата с Ребека) бяха уговорили Амелия да отиде на дворцовия бал същата вечер. Там той щеше да й разправи всичко. Майорът се прибра вкъщи и се облече в униформата си, след което се появи в двореца, надявайки се да срещне там мисис Озбърн. Но тя не дойде. Когато се прибра в жилището си, всички светлини в квартирата на семейство Седли бяха изгасени. Той нямаше да може да я види преди сутринта. Просто не зная каква е била почивката му в леглото с тази ужасна тайна.

Сутринта, в най-ранния удобен час, той изпрати отсреща слугата си с една бележка, в която казваше, че желае да говори с нея по много важна работа. Отговориха му с друга бележка, в която се съобщаваше, че мисис Озбърн не се чувствува никак добре и ще пази стаята.

И тя също бе лежала будна цяла нощ и си бе мислила за нещо, което я бе тревожило стотици пъти по-рано. Стотици пъти тя беше почти готова да отстъпи, но не се бе решавала да направи жертвата, която й се струваше прекалено голяма. Не можеше да направи това въпреки неговата любов и постоянство, въпреки собствените си добри чувства, уважение и благодарност. Какво са получените облаги, какво са постоянството или заслугите? Една къдрица от главата на някоя девойка, един косъм от нечии бакенбарди натежават в миг на везните срещу тях. За Еми те не тежаха повече, отколкото за другите жени. Тя се бе опитала; бе се старала да мисли само за тях; но не бе успяла; и безмилостната малка жена бе намерила сега предлог и бе решила да остане свободна.

Когато най-после след обеда майорът успя да получи достъп до Амелия, вместо сърдечния и нежен поздрав, на който бе свикнал от дълго време насам, той получи само един реверанс и една малка, облечена в ръкавица ръка, която се отдръпна в мига, когато му бе подадена.

Ребека също беше в стаята и се приближи да го поздрави с усмивка и протегната ръка. Добин се отдръпна смутен.

— Аз… аз моля да ме извините, госпожо — каза той, — но съм длъжен да ви кажа, че не идвам тук като ваш приятел.

— Ами, ами! Дявол да го вземе — да нямаме такива работи! — извика Джоз, изплашен и загрижен да се избегне всякаква сцена.

— Интересно какво има да каже майор Добин против Ребека — каза Амелия с нисък ясен глас, който леко потрепваше, и с много решителен израз в очите.

— Не позволявам подобно нещо в дома ми — отново се намеси Джоз. — Повтарям, че не позволявам и затова, Добин, моля ви да не продължавате. — И той се огледа наоколо разтреперан и силно поруменял, след което изпухтя тежко и тръгна към вратата.

— Драги приятелю — каза Ребека с ангелска сладост в гласа си. — Моля ви настоятелно, чуйте какво има да каже майор Добин срещу мене.

— Не, няма да го чуя — изцвъртя Джоз и като сбра полите на халата си, излезе.

— Сега сме само две жени — каза Амелия. — Вече можете да говорите, сър.

— Държането ви към мене никак не ви подхожда, Амелия — отвърна високомерно майорът, — нито пък предполагам, че можете да ме обвините в грубо отнасяне към жените. Не изпитвам никакво удоволствие да изпълня дълга си, за който съм дошъл.

— Моля, майор Добин, побързайте да го изпълните по-скоро — каза Амелия, чието раздразнение се усилваше все повече и повече. Докато тя говореше по този властнически начин, изражението на лицето на майора никак не беше приятно.

— Дойдох да кажа — и тъй като вие останахте, мисис Кроли, аз трябва да го кажа във ваше присъствие, — че не смятам за подходящо вие да играете ролята на член на семейството на мои приятели. Една дама, която е разделена от съпруга си, която пътува не под собственото си име, която посещава публични игрални домове…

— Аз бях отишла там за бала — извика Беки.