Панаир на суетата (роман без герой)

Ако не беше толкова настоятелен или ако бе проявил по-голяма ловкост, той може би щеше да успее с молбите си към Джоз; но цивилният джентълмен се дразнеше не малко от превъзходството, което той си въобразяваше, че майорът постоянно показва спрямо него, така че сега започна да му държи гръмка реч, в която заявяваше, че бил способен сам да защищава своята чест, че не желаел никой да му се бърка в работите и, с една дума, прояви намерението си да се възпротиви на майора, когато разговорът им — доста дълъг и бурен — се прекрати по възможно най-простия начин, а именно от появяването на мисис Беки с един носач от хотел „Слонът“, натоварен с доста скромничкия й багаж.

Тя поздрави домакина на къщата с нежна почтителност и се здрависа плахо, но любезно с майор Добин, който, както инстинктът й веднага подсказа, беше неин неприятел и бе приказвал против нея. Шумът и тропотът от пристигането й доведоха Амелия от нейната стая. Еми прегърна гостенката си с най-голяма топлота и не обърна никакво внимание на майора, като само му хвърли ядосан поглед — най-несправедливия и презрителен поглед, който бе отправян от клетата малка жена през целия й живот. Но тя си имаше собствени причини за това и беше твърдо решила да му се сърди. И Добин, възмутен от тази несправедливост, но без да се чувствува победен, си излезе, като се поклони със също тъй надменен поклон, какъвто беше и презрителният реверанс, с който малката жена бе благоволила да му каже сбогом.

След като той си отиде, Еми се показа особено оживена и мила към Ребека, шеташе насам-натам из жилището и настани гостенката си в определената за нея стая с такова усърдие и пъргавина, каквито нашата кротка малка приятелка рядко проявяваше. Но когато се върши нещо несправедливо, и то от слаби хора, най-добре е това да се направи бързо; и Еми си мислеше, че показва голяма твърдост и истинско зачитане към паметта на капитан Озбърн с това си държане.

На обед Джорджи се прибра от увеселенията и видя на масата сложени четири прибора както обикновено; но едно от местата вместо от майор Добин бе заето от една дама.

— Я виж! Къде е Доб? — запита младият джентълмен с обичайната си краткост в изразите.

— Предполагам, че майор Добин ще обядва навън — каза майка му. И като привлече момчето към себе си, тя го целуна много пъти, отмахна косата му от челото и го представи на мисис Кроли. — Това е моето момче, Ребека — каза мисис Озбърн, все едно, че казваше: „Нима в света има някой друг, подобен на него?“ Беки го погледна с възхищение и стисна с обич ръката му.

— Милото момченце — каза тя, — то е също като… — Вълнение задуши по-нататъшните й думи, но Амелия разбра какво искаше да каже приятелката й и знаеше, че Ребека мисли за собственото си мило момченце. Обаче присъствието на обичната й Амелия утеши мисис Кроли и тя изяде обеда си с голяма охота.

По време на обеда тя имаше твърде голяма възможност да говори и Джорджи я гледаше и слушаше любопитно. При поднасянето на десерта Еми излезе да види нещо във връзка с домакинството. Джоз се беше отпуснал в голямото си кресло и дремеше над вестника, а Джорджи и гостенката седяха близо един до друг. След като я изгледа продължително няколко пъти, той най-после остави клещите за чупене на орехи.

— Я виж ти! — възкликна Джорджи.

— Какао да видя? — запита Беки, като се засмя.

— Вие сте дамата с маската, която видях снощи пред игралната маса.

— Шт, хитро малко създание! — каза Беки, като взе ръката му и я целуна. — И вуйчо ти беше там, но мамичка не трябва да узнае това.

— О, не, не, в никакъв случай — отвърна малкият джентълмен.

— Виж какви добри приятели станахме вече! — каза Беки на Амелия, която току-що беше влязла в стаята; и трябва да се признае, че мисис Озбърн бе въвела в дома си много подходяща и симпатична гостенка.