Панаир на суетата (роман без герой)

Необходимо е да отбележим, че през време на този разговор (който се водеше, докато екипажът се търкаляше лениво покрай брега на реката), макар и мис Ребека на два пъти да бе имала случай да благодари на бога, първия път стори това заради туй, че се бе отървала от едно лице, което мразеше, а втория път — защото й бе дадена възможност да смути или обърка неприятелите си. В нито един от тези два случая не се срещат мотиви за религиозна благодарност, нито пък такива, които могат да служат за двигатели на един благороден и мил човек. С други думи, мис Ребека не беше нито благородна, нито мила. Целият свят се отнасял зле с нея, така твърдеше тази млада мизантропка, а можем да бъдем уверени, че хората, към които целият свят се отнася зле, напълно заслужават това. Светът е огледало и представя пред всеки отражението на собственото му лице. Намръщете му се и той ще ви отвърне с кисел поглед; засмейте му се и той ще ви бъде весел и сърдечен приятел. Така че нека всички млади хора направят избора си. В едно сме положителни: ако светът нехаеше за мис Шарп, и тя от своя страна не бе сторила добро никому; нито пък можеше да се очаква, че двадесет и четири млади девойки могат да бъдат толкова добродушни, като героинята на тази повест, мис Седли (която избрахме тъкмо поради това, че бе най-благородната от всички; иначе какво би ни попречило да вземем вместо нея за героиня мис Шварц или мис Кръмп, или мис Хопкинс!) — не можеше да се очаква всяка една да притежава смирения и кротък нрав на мис Амелия Седли; да се възползува от всеки сгоден случай, за да покорява злонравието и коравосърдечието на Ребека и с хиляди мили думи и нежни постъпки поне веднъж да сломи нейната неприязън към подобните й.

Бащата на мис Шарп беше художник и като такъв бе давал уроци по рисуване в училището на мис Пинкъртън. Той беше остроумен човек и приятен компаньон; твърде склонен да прави дългове и със слабост към кръчмите. Когато беше пиян, имаше навика да бие жена си и дъщеря си; а на следното утро, обхванат от главоболие, ругаеше света, че пренебрегвал таланта му и се нахвърляше, с доста голямо остроумие и понякога напълно справедливо, върху своите събратя-художници, които наричаше глупаци. Тъй като се препитаваше с извънредно голяма трудност и дължеше пари на цяла миля около квартала Сохо, където живееше, той бе намислил да подобри положението си и се ожени за една млада французойка, по професия балерина. Мис Шарп никога не загатваше за скромната професия на майка си, обаче заявяваше, че семейство Антрша били от благородно гасконско потекло и много се гордееше, че произхожда от техния род. Любопитно е да се отбележи, че колкото повече се издигаше в живота тази млада девойка, толкова по-високо и по-блестящо ставаше положението на прадедите й.

Майката на Ребека бе получила някъде някакво образование и дъщерята говореше френски с чист парижки акцент. По онова време това беше донейде рядко качество и то стана причина да бъде взета на служба от правоверната мис Пинкъртън. Майката бе умряла, а бащата, като видя, че няма вероятност да оздравее след третата си атака от делириум тременс, написа едно мъжествено и трогателно писмо на мис Пинкъртън, оставяйки сирачето под нейна защита, и така отиде в гроба, след като двама съдебни пристави се скараха над трупа му. Когато постъпи в Чизик, Ребека беше на седемнадесет години и влезе там като стипендиантка. Както видяхме, задължението й беше да приказва френски, а привилегиите й бяха да не й вземат такса и да й отпущат няколко гвинеи годишно, с които да заплаща случайните и разпокъсани познания, получавани от преподавателите в училището.

На вид тя беше дребна и крехка; бледна, със светла коса и очи, които имаше обичай да държи сведени надолу. Когато ги повдигнеше, виждаше се, че са много големи и необикновено привлекателни. Толкова привлекателни, че преподобният мистър Крисп, току-що завършил в Кеймбридж, младши помощник на викария на Чизик — преподобния Флауърдю, се влюби в мис Шарп. Той бе повален само от един неин поглед, отправен към амвона в черквата на Чизик от определените за ученичките скамейки. Този заслепен от любов млад човек понякога пиеше чай с мис Пинкъртън, на която го бе представила майчицата му, и дори направи предложение за нещо като женитба чрез писмо, което еднооката продавачка на ябълки бе натоварена да предаде, но което заловиха. Извикаха мисис Крисп от Бъкстън и тя веднага отнесе със себе си милото си синче. Но дори мисълта за подобен орел в гълъбарника на Чизик причини голямо вълнение в гърдите на мис Пинкъртън, която би изгонила мис Шарп, ако не бе свързана с нея посредством договор. Тя никога не можа напълно да повярва твърденията на младата девойка, че не е разменила ни думица с мистър Крисп, освен пред нейните собствени очи, когато го бе виждала по време на чая.