Панаир на суетата (роман без герой)

Така например мисис Бют имаше най-добрите намерения в света и се съсипваше до смърт, като се лишаваше от сън, от храна и от чист въздух заради немощната си зълва, обаче тя отиде толкова далеч в убеждението си, че старата жена е болна, че едва ли не успя да я сложи в гроба. Един ден разкри на аптекаря, мистър Клъмп, своята пожертвователност и резултатите от нея.

— Положителна съм, драги мистър Клъмп — каза тя, — че не съм пожалила никакви усилия, за да помогна за оздравяването на нашата скъпа болна, която бе повалена на легло поради неблагодарността на своя племенник. Аз никога не се спирам пред личните неудобства и никога не отказвам да правя жертви.

— Трябва да се признае, че предаността ви е възхитителна — каза мистър Клъмп с нисък поклон, — обаче…

— От идването си тук просто не съм затворила очи, отказала съм се от съня си, от здравето си, от всяко удобство, за да мога да изпълня своя дълг. Когато клетият ми Джеймс се разболя от шарка, нима оставих слугинята си да го гледа? Не.

— Направили сте това, което подобава на една превъзходна майка, скъпа госпожо, на една добра майка, обаче…

— Като майка и като съпруга на един английски свещеник, аз смирено се надявам, че принципите ми са прави — каза мисис Бют с възторжената тържественост на дълбоко убедения — и докато природата ме поддържа, мистър Клъмп, аз никога, никога не ще напусна своя пост. Други могат да повалят тази побеляла глава на болничната постеля (тук мисис Бют поклати глава и посочи към една от кафявите перуки на мис Кроли, сложена на поставка в тоалетната стая), обаче аз никога не ще я напусна. Ах, мистър Клъмп! Боя се, че тази болна се нуждае не само от медицинска, но и от духовна подкрепа.

— Това, което исках да отбележа, скъпа госпожо — тук упоритият Клъмп отново я прекъсна любезно, — това, което исках да отбележа, когато вие изразихте чувствата, които ви правят такава голяма чест, беше, че вие, струва ми се, се боите без основание за добрата си приятелка и прекалено щедро жертвувате собственото си здраве заради нея.

— Бих дала и живота си, за да изпълня своя дълг, както и за доброто на кой да е член от семейството на съпруга ми — прекъсна го мисис Бют.

— Да, госпожо, ако е необходимо; но ние не желаем мисис Бют да става мъченица — каза галантно мистър Клъмп. — Двамата с доктор Скуилс обсъдихме най-старателно положението на мис Кроли, както и сама можете да предположите. Намирам я потисната и неспокойна; разтревожена е от семейните неприятности.

— Племенникът й ще отиде към гибел! — извика мисис Кроли.

— Разтревожена е от семейни неприятности; но вие дойдохте като ангел-хранител, скъпа госпожо, като същински ангел-хранител, уверявам ви, за да я облекчите при настоящите нещастия. Но доктор Скуилс и аз смятаме, че нашата симпатична приятелка не е в такова състояние, та да е необходимо да пази леглото. Тя е потисната, но лежането може би усилва още повече потиснатостта й. Нуждае се от промяна, чист въздух, веселие — най-приятните лекарства на аптекарското изкуство — каза мистър Клъмп, като се усмихна и показа хубавите си зъби. — Убедете я да стане, скъпа госпожо. Измъкнете я от леглото и от лошите мисли; настоявайте да поизлиза на разходка с екипажа. Това ще направи да цъфнат рози и на вашите бузи, ако ми позволите да ви го кажа, мисис Бют Кроли.

— Само видът на ужасния й племенник, срещнат случайно в парка, където чувам, че този нещастник се разхожда с нахалната съучастничка на престъпленията си — каза мирис Бют (като без да иска, даде да се прозре себелюбието й), — ще й причини такъв удар, че ще трябва отново да я сложим на легло. Тя не трябва да излиза, мистър Клъмп. И няма да излезе, докато съм тук да бдя над нея. А що се отнася до моето здраве, нима то има някакво значение? Аз го давам с радост, сър. Жертвувам го пред олтара на дълга си.

— Честна дума, госпожо — каза сега сурово мистър Клъмп, — не отговарям за живота й, ако тя продължава да лежи в тази тъмна стая. Нервите й са толкова разстроени, че може всеки миг да я изгубим; и ако желаете капитан Кроли да стане неин наследник, предупреждавам ви най-искрено, госпожо, че вие правите всичко възможно да му помогнете.

— Боже мой! Наистина ли животът й е в опасност? — извика мисис Бют. — Защо, защо не ме предупредихте по-рано, мистър Клъмп?

Предишната вечер мистър Клъмп и доктор Скуилс се бяха съвещавали (над бутилка вино в дома на сър Лапен Уорън, чиято съпруга се готвеше да го ощастливи с тринадесетото си благословение) относно болестта на мис Кроли.

— Онази жена от Хампшир — забеляза доктор Скуилс, — която се е вкопчила в старата Тили Кроли, е същинска харпия. Каква прекрасна мадейра!

— Какъв глупак излезе Родън Кроли — отвърна Клъмп, — да вземе да се ожени за някаква си възпитателка! Но тя не беше за изхвърляне, нали?

— Зелени очи, хубава кожа, грациозна фигура, знаменито развита отпред — забеляза Скуилс. — Вярно, не беше за изхвърляне. Кроли наистина излезе глупак.

— Той винаги си е бил глупак — отвърна аптекарят.