Панаир на суетата (роман без герой)

Накъсо казано, когато работите вървяха добре за Родън Кроли, услужваха му сърдито и насила; а когато изпадна в немилост, никой не му помогна и не го съжали. Но когато мисис Бют взе командата в къщата на мис Кроли, тамошният гарнизон с възторг заработи под заповедите й, като очакваше всякакви облаги от обещанията й, от щедростта й и от любезните й думи.

Мисис Бют нито за миг не си позволи да смята, че той ще се почувствува сразен след едно поражение и че няма да направи по-нататъшни опити да си възвърне загубените позиции. Тя познаваше Ребека като умна и енергична жена и знаеше, че никога няма да се остави да падне без борба. Чувствуваше, че трябва да се подготви за тази борба и непрестанно да бъде нащрек срещу всякакво нападение и всякаква изненада.

Преди всичко, макар и да държеше града в своя власт, беше ли тя сигурна в най-главния му жител? Щеше ли самата мис Кроли да удържи положението; и не желаеше ли тайно отново да приеме изпъдения противник? Старата дама обичаше Родън и Ребека, която я забавляваше. Мисис Бют не искаше да скрива от себе си, че никой от нейните хора не беше в състояние да допринесе нещо за забавляването на свикналата с градския живот дама. „Зная, че пеенето на моите момичета, сравнено с това на онази омразна възпитателка, е непоносимо“ — признаваше си искрено пасторската съпруга. Тя винаги заспиваше, когато Марта и Луиза пееха дуетите си. Дървеното колежанско възпитание на Джим и приказките на клетия мил Бют за конете и кучетата му я дразнеха. „Ако я заведа в пасторския дом, ти ще се ядоса на всички ни и ще побегне, зная, че ще го стори. И тогава може отново да попадне в лапите на онзи отвратителен Родън и да стане жертва на онази змия Шарп. Междувременно ясно ми е, че тя никак не е добре и поне за няколко седмици няма да може да се мръдне; а през това време трябва да измислим план, за да я защитим от хитростите на онези безпринципни хора.“

Ако някой кажеше на мис Кроли, че е болна или че изглежда болнава, дори и когато се чувствуваше най-добре, разтрепераната стара дама веднага изпращаше за доктора си; и трябва да призная, че тя действително беше доста зле след внезапно случилата се семейна неприятност, която би могла да разклати и по-здрави от нейните нерви. Най-малкото мисис Бют си мислеше, че е длъжна да заяви на доктора, на аптекаря, на компаньонката и на слугите, че положението на мис Кроли е много критично и че те трябва да действуват с оглед на това. Тя заповяда да покрият улицата до колене със слама и да скрият чукчето на вратата при приборите на мистър Баулс. Настояваше пред доктора да идва два пъти дневно; и всеки два часа наливаше пациентката си с лекарства. Когато някой влизаше в стаята, тя изшъткваше тъй силно и многозначително, че изплашваше клетата стара дама в леглото, от което тя не можеше да погледне, без да види вторачени в нея малките лъскави очички на мисис Бют, която неотклонно седеше в креслото до постелята. И докато се движеше из стаята подобно котка с кадифени лапи, тези нейни очи сякаш святкаха в тъмното (тъй като държеше завесите спуснати). Така пролежа мис Кроли дълги, дълги дни, през които мисис Бют й четеше религиозни книги, а в безкрайните нощни часове трябваше да слуша напевния глас на нощния пазач и пращенето на оставената за през нощта свещ. В полунощ идваше аптекарят с дебнещи стъпки, а след това й оставаше да гледа святкащите очи на мисис Бют или жълтите отблясъци, които слабата светлина на свещта хвърляше върху мрачния таван. Самата Хигия би се разболяла при подобен режим, а какво оставаше за тази клета, стара, с разстроени нерви жертва? Споменахме вече, че когато беше здрава и в добро настроение, тази почтена жителка на Панаира на суетата имаше такива свободни възгледи относно морала и религията, каквито би пожелал Monsieur de Voltaire32, но когато я нападнеше болест, състоянието и се влошаваше още повече от ужасния страх пред смъртта; и тогава неописуема боязън обхващаше немощната стара грешница.